И така, един ден, от борда на красив кораб слиза принцеса, която завладява монакчани и която, за да се срещне с Рение на борда на „Deo Juvante II”, си избира елегантна широкопола шапка, идеално средство за скриване на нейната емоция.
Като се жени за младо момиче от добро семейство от Филаделфия, Рение свързва Монте Карло с Америка. Майката на младоженката, Маргарет Кели, е във възторг. Тя не може и да мечтае за по-чаровен зет от един принц от Европа.
Тя обаче не показва своята емоция и даже по време на лятната почивка в голямата вила в Ню Джърси, тя си позволява да прави забележка на зет си, ако той случайно сложи лакти на масата… Но Грейс намира начин, за да избегне капана, в който попадат обикновено звездите: „Винаги съм знаела, че един мъж, който се жени за жена, по-известна от него, рискува да изгуби своята идентичност. Аз не искам един бъдещ г-н Кели… Аз искам да стана жена на своя мъж.”
Младата двойка, Рение и Кели, не се появява на публични места. До такава степен, че монакчани наричали своята нова господарка „невидимата принцеса”.
Животът в Монако за Грейс в началото е доста труден, заради изолацията, породена от недоброто владеене на езика, от изправянето пред тежките изисквания на протокола и носталгията по родната страна. Но Рение е до нея, внимателен и разбиращ. „Аз мисля, казва той по-късно, че никой не може да прецени колко трудно и беше – раздяла с приятели, нов живот в една съвършено непозната страна.” Именно от Рение Грейс черпи смелостта да създаде един нов начин на живот за себе си, като модерна принцеса.
Скоро след това те не са вече двойката, която официално позира пред фотографите, а мъж и жена, които са лудо влюбени и безумно щастливи. В края на сватбеното пътешествие в Италия и Корсика, двойката се е сдобила с тайна, коята повече не иска да крие: Грейс, сияеща от щастие, чака тяхното първо дете. Свещеникът на двореца, абат Трюкер, при свое посещение в Рим, съобщава новината пред италианските журналисти: „Княжеството няма да изчезне един ден поради липса на наследник.”