Зад класическата фасада на някогашния дом на фамилията Грамон, в който дори Людвик ХV е прекарал една нощ през 1721 г., разкошните мебели от ХVІІІ в. само създават илюзия, че сте сред един стар декор.
Всъщност, от самото си създаване, „Риц“ прилага всички нововъведения и винаги е в крак с най-актуалните новости и с всички изисквания на времето. Това е била идеята на създателя на хотела-институция – Сезар Риц – швейцарецът, който дава името си на този хотел, открит през 1898 г., с амбицията да впечатли всеки гост. Първо Сезар Риц прекарва дълги седмици, за да набележи в музеите и шатата из Франция мебелировката, която би била достойна за бъдещия хотел. „И най-доброто не е достатъчно хубаво“ си повтаря вманиаченият предприемач. И въвежда всички новости, старае се да доизкусори всеки детайл – електрически крушки („Риц“ е първият хотел в света, снабден с такива); специални кукички под облегалките на столовете, където дамите да закачат чантичките си; телефон; революция в областта на хигиената – собствена баня с чугунена вана (ужасна грешка според Оскар Уайлд: „Кому е приятно да живее с огромно корито в стаята!“).
Кралят на хотелите модернизира кулинарното изкуство – олекотява менютата, ангажира оркестър, който да свири по време на вечеря, решава да удължи работното време на ресторанта след полунощ, както и да го отвори в неделя.
Вечерта на откриването е истински триумф. Върволица от известни хора се събират – цветът на европейската аристокрация, първите представители на латиноамериканския хайлайф, кралете на финансовите пазари, американски милиардери. Съпругата на Сезар Риц, Мари-Луиз Риц, забелязва в тълпата един човек, който мълчаливо наблюдава. Това е Марсел Пруст, тогава начинаещ писател, който намира тук вдъхновение за своето „търсене на изгубеното време“.
Следват изключително успешните чаени партита, които Сезар Риц налага като мода в парижкото висше общество, както и пищните празници. „Където е Риц, там съм и аз“ казва Уелският принц и всички го следват.
Празникът е прекъснат през 1914 г., когато армията завзема хотела и първият етаж е превърнат в болница, но пък ресторантът продължава да работи в познатия лукс и блясък. След войната всичко тръгва по старому, Пруст идва ежедневно, а великата Коко крие лицето си под широкопола шапка, седнала сама до една камина. Орсън Уелс отсяда в „Риц“ за първи път, когато е на седемгодишна възраст, Хемингуей харчи в бара първите си журналистически хонорари.
Орсън Уелс
Сянката на 1939 г. е надвиснала, но безгрижието надделява! Само за една вечер например, салоните на партера на хотела са преустроени така, че да пресъздадат марокански сук. През 1940 г. бомбоубежището на „Риц“ е най-шикозното в Париж. Коко Шанел се крие там, придружавана от прислужник, който носи противогаза й върху плюшена възглавничка.
Немските окупатори реквизират хотела и разполагат в него седалището на Вермахта, като запазват голяма част от персонала, за да има кой да ги обслужва. Някои членове на персонала организират вътрешна клетка на Съпротивата в хотела.
Освобождението позволява в „Риц“ да се завърне един от неговите най-верни почитатели – вечерта на 25.08.1944 г. Хемингуей влиза триумфално в любимия си бар, с картечница в ръка.
Писателят отново става постоянен посетител и се сприятелява с Шарл Риц, сина на основателя – и двамата били запалени любители на риболова и се забавлявали да хвърлят въдици през голямото стълбище.
Днес портретите на Хемингуей украсяват стените на бара, носещ неговото име, и продължават да съзерцават празниците на парижката нощ.
Интериорът на Риц е наистина уникален – невероятно сполучлива комбинация от елементи от различни епохи, които не само че не се бият за вниманието на посетителя, но и допринасят за чувството на уют.