Освобождаването на най-изискания хотел в историята
Датата е 25 август 1944 г.,- тогава съюзниците влизат в окупирания от нацистите Париж. Пред хотел „Риц” спира джип с група американски военни. От него слиза Ърнест Хемингуей, по онова време военен кореспондент, и с автомат в ръка обявява, че „освобождава лично” най-изискания и известен хотел в историята на човечеството и полива победата в бар Камбон – онази част от хотела, която познава и обича още от предвоенните години.
Откриването на хотела
Хотел “Риц” е открит на 1 юни 1898 г. и е символ на лукса. Висшите нацистки функционери неслучайно се установяват на пл. “Вандом” № 15.
Основателят на хотел ” Риц”
Основателят на хотел “Риц” е Сезар Риц, роден през 1850 г. в скромно швейцарско селце. Той купува , построената през ХVІІІ в. резиденция на Лозюн. По онова време европейският елит не обича да пътува. Храната в ресторантите е лоша, а условията в хотелите крайно неприятни. Ето защо аристократите предпочитат познатия разкош на именията си пред възможността да опознаят света.
Сезар Риц и коренната промяна
Сезар Риц внася коренни промени завинаги. Ресторантът на хотела се ръководи от Огюст Ескофие – един от най-добрите майстор-готвачи в историята. Всяка стая и апартамент разполагат с електричество, телефон и баня, в която водата и до днес тече от посребрени или позлатени кранчета с форма на лебед. Дамите оценяват дребните детайли в обзавеждането – например дискретната кука под облегалката за ръце на столовете, на която да закачиш чантичката си.
Висшето общество завладява “Риц”
след настъпилите драстични промени висшето общество от двете страни на Атлантическия океан вече има основателна причина да посещава Париж възможно най-често. В хотела на площад „Вандом” отсядат благородници, като принца на Уелс, който по-късно става крал Едуард VII, и руските велики князе. Не липсват и знаменитости – Чарли Чаплин, Хъмфри Богарт и Грета Гарбо. През 1934 г. Коко Шанел, която нарича хотела „моя истински дом”, се нанася в един от апартаментите от 155 кв.м и остава в него до смъртта си през 1971 г.
Аристократичният лукс – магнит за великите писатели
Аристократичният лукс привлича писатели като Оскар Уайлд и Скот Фиджералд, които можели да си го позволят. В „Риц” Марсел Пруст отпразнува наградата „Гонкур”, която получава за „По следите на изгубеното време”. А едно от първите неща, които Хемингуей прави след успеха на романите си „Фиеста” и „Сбогом на оръжията”, е да се установи в хотела (и в бар Камбон), като заявява: „Единственото оправдание да дойдеш в Париж и да не отседнеш в „Риц”, е да не можеш да си го позволиш.”
Модернизацията на “Риц” и Мохамед ал Файед
След Втората световна война хотелът губи част от блясъка си и се изправя пред необходимостта от модернизиране. Началото е поставено през 1979 г., когато британският предприемач от египетски произход Мохамед ал Файед купува „Риц” за 30 милиона долара и инвестира 250 милиона долара в обновяването му. То завършва през 1988 г. и може да се разглежда като пример за успешно съчетаване на съвременни удобства (най-дългият покрит басейн в Париж – 8 м на 17 м), и традиционен лукс в духа на XVIII в. при обзавеждането на всичките 162 стаи и 56 апартамента на хотела. Десетте апартамента от по-висока класа са наречени на някои от прочутите им обитатели – „Коко Шанел”, „Принцът на Уелс”, „Елтън Джон”.
Любимият бар на Хемингуей
Любимият бар на Хемингуей вече носи неговото име. Интериорът му е непроменен от времето когато писателят полива победата над Третия райх.
Раждането на коктейла “Блъди Мери”
Една вечер Хемингуей се оплакал на бармана Бертен: “Жена ми Мери побеснява, коагто се прибера и мириша на алкохол”. Барманът се вдъхновил и поднесъл на угрижения писател коктейл от водка и доматен сок. На другия ден Хемингуей не бил на себе си от щастие: “Приятелю! Проклетата Мери не надуши нищо!”
Не се колебайте да тръгнете на едно незабравимо пътешествие до Париж и да усетите магнетизма на “Риц” отвън, а защо пък не и отвътре!
