“Саграда Фамилия” – недовършеният шедьовър на Гауди

Бурният творчески живот на Антони Гауди достига своята кулминация в тази негова творба, призната за шедьовър, макар и незавършена, поради внезапната смърт на архитекта.

През 1866 г. по инициатива на търговеца на книги, Бокабели, се създава духовното общество „Св. Йосиф”. През 1881 г. със средствата, постъпили от членовете на това общество, се появила възможност за закупуването на 2 ха земя в един от скромните квартали, разположени по онова време в покрайнините на Барселона – Барио дел Поблет. Строителството на църквата е било поръчано първоначално на архитектите Марторело и Франсеско де Паула-Виляр. Виляр започва строителството, но след това неочаквано се отказва от него и Марторело решава да покани Гауди, който тогава бил на 31 години.

След смърта на книготърговеца Бокабели, барселонският епископ решава официално да оформи тези строителни работи, започнати по частна инициатива и предава престижната поръчка на Гауди, който към този момент бил успял да завърши свода на склепа, внасяйки коренни промени в оригиналния проект. По идея на Гауди, „Саграда Фамилия” трябва да стане сграда-символ на грандиозната алегория на Рождество Христово, представена с три фасади: западна – Рождество Христово, източна – Страстите Христови и южна – Възнесение Христово.

От трите фасади, предвидени по проект, Гауди през живота си успява да завърши само първата. Тя е дотолкова съвършенна, че може да се смята за отделна сграда. На фасадата са разположени три портала: Вяра, Надежда и Милосърдие, щедро украсени със скулптурни групи в стил ар нуво, затова архитектурата почти не се вижда от гората от фигури, които се удължават, извиват и разстилат навсякъде. Върху портала на Надеждата, посветен на Мадоната, са изобразени следните сюжети: мистичното венчаване на Св. Дева Мария и Св. Йосиф, бягството в Египет и избиването на младенците. Колона във вид на палма, поддържана от нилска костенурка – символ на упорството и постоянството. Централният портал, на Милосърдието, е украсен с родословното дърво от Аврам до Йосиф и увенчан със скулптурна група, изобразяваща пещерата във Витлеем: на върха на кипариса – кръст във формата на буквата “тау” (т.е. без горния вертикален елемент), а в подножието му е изобразен пеликан – символ на жертвоприношението. Последният портал в дясно е посветен на Св. Йосиф и илюстрира сюжетите: Исус в храма и в ковачницата.

Интересен е методът на работа на майстора. Обикновено той търсел своите модели на улицата и ги снимал в отражението на няколко огледала, за да има пълна картина от всички гледни точки. След това той правиел гипсови отливки, от които извайвал фигурата, като й придавал желаната форма. От макетите се вижда, че планът на тази неоготическа сграда представлява традиционен латински кръст с пет кораба. Цялото пространство на църквата е трябвало да се превърне в гора от колони, всяка посветена на светец, апостол или епископ.

Трябвало да има една централна кула (символа на Христос), обградена от 4 по-малки (символите на 4-те Евангелиста). Всяка от трите фасади трябва да има 4 кули, т.е. общо 12 – броя на Апостолите. Гауди представил своя макет на „Саграда Фамилия” на Парижкото изложение през 1910 г. От този макет се вижда, че Гауди е искал да завърши своя проект, като украси цветово сградата. Порталът на Надеждата в Рождественската фасада трябвало да бъде украсен в зелено, като символ на Нилската долина; порталът на Милосърдието – в синьо, като нощта във Вилтеем; порталът на Вярата – в цвят на жълта охра, като пясъка на Палестина.

Итериорът на църквата също е трябвало да бъде украсен в различни цветове: бял и златен цвят за десния страничен кораб, като символ на радостта; вляво – черен и лилав, като символ на скръбта. Антонио Гауди посвещава себе си изцяло на тази колосална работа. Когато през 1914 г. навършва 62 години, той решава да живее на строителната площадка в една стаичка.

След смърта на майстора, строителството е продължено по проекти на автора от негови последователи – Сугранес, Кинтана и Матамела. Строителните работи са прекъснати през 1935 г., след началото на гражданската война, когато при пожар изгаря част от сградата, мебелите и много проекти, намиращи се в кабинета на Гауди. Днес строителството на църквата се осъществява благодарение на даренията на вярващите, но работите вървят много бавно. В завършен вид дължината на църквата ще бъде 110 м., а височината 45 м. Очаква се това да бъде една от най-големите и прекрасни църкви в света.