Smørrebrød или smør og brød от датски буквално означава „масло и хляб“ и обикновенно се състои от тънко парче плътен ръжен хляб с кисела закваска (rugbrød), дебело намазан с масло и покрит с различни видове пушени колбаси, студени меса, пушена и маринована риба и др. Този така наречен „отворен“ сандвич става популярен още през XIX в. сред работниците във фабриките, които са се хранили извън къщи през деня. Работниците слагали върху парче засищащ черен хляб остатъците от снощната вечеря, осигурявайки си вкусен, домашно приготвен обяд. Така се ражда една гастрономическа традиция.
В днешни дни, датчаните трупат върху парче хляб всякакви съставки, които стават високи колкото колода карти – от подправена с каперси майонеза до пирамиди от кюфтета. Известен датски блогър и кулинарен експерт обяснява че смореброд трябва да се аранжира по такъв начин, че да изглежда по-добре от обикновен сандвич, с повече внимание към детайла и с повече контраст в цветовете. И точно тези детайли и контраст превръщат смореброд в такова кулинарно изкушение. Преди да се втруне в изучаване на необятната гама от вариации на смореброд, всеки уважаващ себе си любител на сандвичите трябва да се запознае с установените дългогодишни практики за правене и консумиране на тези сандвичи. Датчаните са големи педанти по отношение на правилата и правенето на смореброд не прави изключение.
Тези правила указват основните комбинации от продукти, използваните инструменти и правилната последователност за консумиране. Например – трябва да се избягва смесването на различни протеини; продуктите се полагат от по-тънко нарязаните към по-обемните, а редът на консумиране е следният: първо се консумират рибните, след тях идва ред на месните и накрая се консумират сандвичите със сирене. Логиката е че киселините в рибните продукти предразполагат небцето към богатите на аромати и вкусове меса, а не обратното. Друго важно условие за създаване на перфекния сандвич е хлябът. Rugbrød, който се използва в повечето случаи, е плътен ръжен хляб, буквално натъпкан с различни семена и едросмляни ядки. В Дания се смята за кощунство, хлябът да се слага предварително на тостер. Просто се намазва дебело с масло или крема сирене за да може да приеме останалите продукти от рецептата. Датчаните обичат да се шегуват, че в момента, в който намажете маслото върху хляба, вече имате вашият смореброд, а всичко което добавяте впоследствие се счита за екстра.
Дали ще се използват няколко различни вида риба или просто парче уханно сирене, правилно подбраните съставки са тези, които поставят смореброд едни гърди пред останалите му събратя. Например при класическият сандвич с маринована херинга, наситения вкус на ръжения хляб контрастира с маринованата риба, а хрупкавите лучени кръгчета контрастират с меката консистенция на хляба. Правилно подбраните съставки трябва да се съчетават хармонично с хляба, маслото и гарнитурите, а не индивидуално да се борят за вниманието на небцето ви.
Когато основните съставки са положени, идва време за разкрасяване на вкуса и текстурата с различни гарнитури и украси. Главният готвач на известен ресторант в Копенхаген съветва най-отгоре да се постави нещо хрупкаво и сочно придружено с достатъчно количество зеленина. Пресният копър, хрупкавите кисели краставички и пикантният червен лук обединяват богатите вкусове на основните съставки. Казано е че ако не можете да ядете украсата отделно, то тя няма място и върху вашия смореброд. За консумирането на смореброд също има определен ред. Опитайте да консумирате с ръце, смореброд с херинга например и е много вероятно продуктите от сандвича да изпадат обратно в чинията ви. Вместо това, нежно атакувайте вашият смореброд с нож и вилица – така, както Датчаните са тренирани да правят от деца. При рязането, ножът притиска продуктите и ги прилепва допълнително към слоя масло, а вилицата ги държи здраво забодени, за да не се изплъзнат от хляба.
