Серж Дюмон, пиколо, е служител на „Риц“ от 1969 г. С дяволита усмивка и кръгли очила, с четирите златни букви RITZ, избродирани на каскета му, той е доайенът на персонала на най-известния хотел в света, той е живата история на този палас, пазителят на спомените…
Неговите разкази извикват призраците на незабравими известни личности, които отново бродят по току-що реставрираните салони на хотела.
01.09.1969 г. – първият работен ден на шестнайсетгодишния Серж в „Риц“. Първата му поръчка е за Мадмоазел Шанел – в апартамент на шестия етаж – внимание – не трябва да се чука, влизаш тихичко, оставяш пощата на масичката в салона и излизаш на пръсти. „Тя беше много взискателна, аз бях изключително впечатлен! За мен тя беше героинята, освободила жените от корсета!“
Девизът на персонала на „Риц“, наложен от митичния главен консиерж Мосю Мишел, е „Гледаш, виждаш, но никога не разказваш.“
Животът в „Риц“ е изпълнен с тежък труд, но и с лукс. Трябва да знаеш да бъдеш незабележим сред всичките големи гости.
Роз Кенеди, майката на президента Кенеди, прекарва по няколко месеца всяка година до осемдесетте години на миналия век. Серж си спомня: „Тя идваше с кораба „Франс“, придружена от дъщерите си Петрисия и Юнис. За всяка услуга ни даваше по половин долар бакшиш – това беше монетата с лика на Джон Кенеди, и казваше на френски: „Вечна памет на сина ми, президента на САЩ“.
Това е времето, когато най-краткият престой в хотела е от 3 седмици и когато всяко семейство (това на Чарли Чаплин например) пристига и се настанява в хотел заедно с всичките си деца и с техните гувернантки.
Полетите на свръхзвуковите самолети Конкорд, които взимат разстоянието Париж – Ню Йорк за 3 часа обърква навиците на световния хайлайф и „Риц“ започва да се превръща в уикенд дестинация. О времена, о нрави!
