В центъра на стара Виена, на ул. „Планкенгасе“ №7, можете да намерите едно атрактивно магазинче, в което да си дадете сметка колко е бил популярен имперотор Франц-Йосиф І сред австрийците. Витрината на магазинчето е плътно покрита със стари пощенски картички, портрети в рамка и кичозни сувенири на най-дълго управлявалия за времето си европейски монарх (1848-1916).
Макар че Франц-Йосиф І идва на власт в резултат на Революцията от 1848 г, неговото шейсет и осем годишно управление бележи най-продължителния период на относителна стабилност на империята, отчасти благодарение на пословичната консервативност на императора и на неговото недоверие към всякакви промени и нововъведения. Той обичал пищността и протокола на стария испански церемониал, но въпреки това в личния си живот бил твърде скромен. Определял сам себе си като самоназначил се служител на народа, започвал деня си всяка сутрин в 3.30 ч. и продължавал така до края на живота си. Обличал се със семпла лейтенантска униформа, ядял телешко варено почти всеки ден и спял на единично желязно легло със завивка от камилска кожа. Нямал време за телефони, коли, електричество и дори тоалетни с течаща вода, за сметка на това обаче се прехласвал по операта.
Трудният брак със съпругата му Елизабет (Сиси), убийството й през 1898 г, романтичното самоубийство на единствения му син, престолонаследника Рудолф, в Майерлинг през 1887 г., екзекуцията на брат му, Максимилиан Мексикански през 1867 г и смъртта на по-малкия му брат Карл Лудвиг през 1896 г от заразена вода в Йордания допринасят за превръщането на живота на императора в легенда. Императорът приема стоически тези трагедии („Нищо не ми беше спестено в този живот!” казва веднъж той ), продължава да служи на народа си и да управлява империята както винаги.
Дворецът на Франц-Йосиф І е отворен за посетители през 1919 г, три години след смъртта на императора и една година след обявяването на Австрия за република, а днес там се намира и неговата единствената статуя. Колкото и да е невероятно, независимо от това, че образът му някога е красял стените на къщите из цяла Австрия, след смъртта на императора във Виена не съществува нито един негов паметник, до изработването през 1957 г. на тази единствена статуя, по повод рождения му ден, на 18 август. След края на Първата световна война австрийците се оказват прекалено уморени от вековното управление на Хабсбургите и безцеремонно изгонват от страната наследникът на Франц-Йосиф I, император Карл І (1916-1918). Принуден да не се замесва във вътрешнодържавните работи на Австрия и независимо от отказа му формално да абдикира и да се откаже от трона, последният император, заедно със семейството му, е изпратен в изгнание в Швейцария през март 1919 г. Ерата на Хабсбургите отминава внезапно и позорно, Империята се разпада, и е обявена Първата австрийска република (начело с Карл Ренер); огромната Виена, център на империя с население 55 милиона души, се превръща изведнъж в столица на малка държава с шест и половина милиона население.
Създава се все пак една асоциация, която да финансира построяването на паметник на Франц Йосиф I. След конкурс, през 1937 г. работата е официално възложена на скулптора Ханс Андре и архитекта Клеменс Холцмайстер. Анексирането на Австрия от нацистите обаче проваля тези плановете.
И така, чак четиридесет години след смъртта му, Виена най-накрая се сдобива с една единствена статуя на император Франц Йосиф I, който, освен всичко друго е и управникът, който най-силно е белязал облика на днешния град, създавайки митичната „Рингщрасе“ и много от сградите, накацали като бисери по огърлица по кръглия булевард.
