Eдна от най-посещаваните забележителности в Сан Ремо е театър Аристон, емблематичен за италианската музика. Сторежът на театъра започва през 1963 г., за да се осигури подобаваща сцена за провеждането на Festival della Canzone Italiana di Sanremo. По това време Фестивалът на италианската песен е все още млад, на няколко години, и печели все повече популярност. Неговото първо издание е през 1951 г., а инициативата за създаването му е на радио RAI и общинското казино в град Сан Ремо. Фестивалът се провежда на 29, 30 и 31 януари 1951 г. в залата на общинското казино, единствената зала в малкото градче, която успява да събере многото изпълнители, композитори и любители на италианската музика. Победителят от първото издание е песента Grazie dei fiori (Благодаря за цветята) на певицата Нила Пици.
Фестивалът в Сан Ремо е най-старият песенен фестивал в света, чието провеждане не е било прекъсвано, независимо от трудностите, през които е минавал. И до днес, вече 65 издания, тук участват най-изтъкнатите италиански певци и композитори, а прякото му предаване в Италия събира най-много зрители пред телевизонния екран (15 млн. пред 2015 г.). Въпреки че през годините регламентът търпи множество промени, фестивалът се провежда под формата на състезание между песни, избрани няколко месеца преди надпреварата, както е от самото начало. За да участват във фестивала, песните трябва да са композирани от италиански автори и да се изпълняват на италиански език (или на местните за Италия диалекти). Едно от важните условия е те да бъдат представени за пръв път на Фестивала. В случай, че изтече информация за очакваната песен предварително, то изпълнителят й е задължително дисквалифициран.
Фестивалът в крайбрежното градче Сан Ремо е вдъхновил и създаването на конкурса Евровизия, който събира европейски изпълнители и композитори на същия състезателен принцип. За първи път последният се провежда през 1956 г. и от тогава победителят в Сан Ремо представя Италия на „Евровизия“. За 2015 г. това е Вокалното трио Il Volo (Полетът), три млади момчета, чиято песен „Grande amore” (Голяма любов) спечели сърцата на публиката.
Oсвен Фестивала на италианската песен, в театър Аристон през есента се организира и друго престижно музикално състезание – това за млади автори на песни – „Premio Tenco”. Наградата се присъжда всяка година от 1974 г. и е пряко свързана със съдбата и творчеството на Луиджи Тенко – млад италиански артист, който участва през 1967 г. на Фестивала на италианската песен. След като разбира, че неговата песен „Ciao amore, ciao”, която изпълнява заедно със своята любима Далида, не е сред фаворитите на журито, той се самоубива в хотелската си стая. В предсмъртното си писмо Луиджи Тенко пише, че самоубийството му е акт на протест срещу избора на публиката и журито. В негова памет колегите и приятели му посвещават песента „Трябва да можеш и да губиш”, която се изпълнява от Лучио Далла и става хит в Италия. Наградата „Тенко” поощрява много млади творци и е едно от важните музикални събития в Италия.
През втората половина на XX век песните, представени на Фестивала в Сан Ремо, покоряват Европа и Америка и влизат в репертоара на много световни знаменитости. Италианската популярна музика става модел за подражание и има голям принос за развитието и на българската полулярна песен. Тя е сред „позволените” за излъчване в програмите на Радио София (днес БНР). Почти няма български изпълнител от времето преди 1989 г., който да не е включвал в песенния си репертоар италианска песен, но задължително с адаптиран български текст. Сцената на театър Аристон дава на музикалния свят едни от най-мелодичните парчета и обичани изпълнители като Рики е Повери, Албано и Ромина Пауер, Тото Котуньо, Ерос Рамацоти, Адриано Челентано и прочие. Провеждането на Фестивала в края на зимата, чудесният климат на ривиерата и многото цветя, с които Сан Ремо е прочут, правят музикалното събитие празник не само за слуха, но и за всички сетива.
