Фадо – нежната душа на португалския народ

Всеки, който тръгне да пътешества из Португалия и посети Лисабон, за да опознае душата на португалците, трябва да отдели време да послуша фадо, тази нежна португалска мелодия. Или по-скоро не да послуша, а да я почувства и преживее, защото, както казват самите португалци, фадо не се слуша, то се чувства. Неслучайно значението на думата фадо – fatum – означава именно съдба, орис.

Фадото е традиционна градска португалска музика, същността на която се изразява с думата saudade – саудаде, съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка. Историите, които фадото разказва, са за изгубена любов, за морето, за живота на бедните хора. В последните няколко години то се превърна в истинско модно течение, поради засиления световен интерес към етномелодиите.

Фадото играе важна роля в националната самоидентификация на португалците. То е символ на тяхната меланхоличната душа. Орисията на един чувствителен и чувстващ народ, за когото доводите на сърцето доминират над тези на разума. Смята се за нещо типично португалско, музикален образ на страната. Затова, когато португалец бъде помолен да разкаже за нещо типично за Португалия, той непременно ще започне с фадото. „Фадото за португалците е това, което е блусът за афроамериканците, тангото за аржентинците и фламенкото за испанците. Музикални жанрове, които не се свирят и пеят, а се чувстват…” (думи на Мариза – една от най-изявените съвременни изпълнителки на фадо).

Фадото се оформя окончателно през XIX век, в резултат от смесването на характерни гръцки, романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Със сигурност се знае, че е било изпълнявано от португалските моряци, завръщащи се от Бразилия. Появява се в Лисабон, като първоначално е било изпълнявано в западналите крайни квартали. Дори се е стигнало дотам, че думата фадист се е асоциирала с нещо долно, с бардак и поквара, понеже така са изглеждали кръчмите и домовете, където е звучало фадото. От друга страна, тъй като не са имали голямо разнообразие в развлеченията, аристократите са посещавали тези места в търсене на удоволствия и са попадали в контакт с музиката и нейните изпълнители. Много популярна е легендата за Мария Севера – проститутка от Лисабон, с чуден глас, която пеела фадо „както никой преди нея” и в която се влюбил един граф. Тази легенда впоследствие е залегнала в основата на много текстове на фадо за изстраданата, невъзможна любов. Постепенно фадото се разпространява все повече и повече и достига благородническите салони. И така тръгнала от бедните квартали, от пристанището, тази мелодия днес звучи в най-известните концертни зали.

Днес традиционно фадо се изълнява в малки ресторантчета, наричани casa di fado – дом за фадото, в съпровод на две китари – акустична китара и португалска китара, която е тумбест инструмент с 6 струни. При изпълнението на фадото драматизмът е подсилен още повече от това, че изпълнителите почти не се движат. Стоят прави и видимата емоция е концентрирана най-вече в техния поглед и в ръцете, които ту се прибират към гърдите, сякаш да потушат болката, ту се издигат нагоре в търсене на помощ свише. Цялостното внушение за фатализъм и обреченост се подсилва и от атмосферата. Осветлението е приглушено, фадистите са облечени в черно, жените носят дълги черни рокли и са загърнати с големи черни шалове, а мъжете имат широки черни наметала.

Има два основни центъра на фадо – Лисабон и университетския град Коимбра. За разлика от лисабонския, коимбренският стил е свързан със студентите и техния живот и затова и текстовете са по-отпимистични и по-закачливи, а музиката е по-динамична.

Като кралица на фадото е почитана класическата вече негова изпълнителка Амалия Родригеш. Тя е наричана и гласът на Португалия. Чрез нея не само фадото като музика, но и португалската литература, стават достояние за света, тъй като стихове на едни от най-големите португалски поети са изпети от Амалия под формата на фадо. Когато умира, хиляди португалци излизат по улиците на Лисабон, за да я изпратят. Пеят нейни песни и махат с бели кърпички, за да изразят огромната любов към своята Амалия. Една от най-големите настоящи звезди на фадото и наследничка на Амалия е Мариза. Португалците са убедени, че в нея се е преродила тяхната любима Амалия.

Всеки, който има желание да присъства на фадо на живо, би могъл да стори това в някоя “каза де фадо” в Лисабон, където тези заведения са най-многобройни. Няма нужда да знаете португалски, за да разберете тази музика, защото, както нееднократно споменахме, фадо е емоция и чувства!