Фламенко е вид испански фолклорен музикален жанр и вид танц от област Андалусия в Южна Испания. Включва cante (пеене), toque (свирене на китара), baile (танцуване), jaleo (пляскане с ръце) и pitos (щракане с пръсти) за окуражаване на изпълнителя. Фламенко често се свързва с gitanos (ромско малцинство в Испания) и много от най-добрите изпълнители в този жанр са от тази етническа група. Фламенко музика за първи път е писана в края на XVIII век, но към края на XIX претърпява драстични промени. В днешно време тази музика е популярна в цял свят и се преподава в много страни. Интересен факт е, че в Япония например има повече училища по фламенко отколкото в самата Испания. На 16 ноември 2010 г, ЮНЕСКО обявява фламенкото за един от шедьоврите на световното устно и нематериално наследство.

Фламенко се изпълнява по четири основни начина:
Juerga – това е неформално, спонтанно събиране подобно на джазовия „джем сешън”. Изпълнителите и инструментите варират в зависимост от наличността, а мястото на което се провежда се нарича „ peña flamenca.”
Tablaos се наричат специални места оформили се през 60-те години на миналия век, имащи собствен ансамбъл от изпълнители за всяко шоу. Много от световно известните изпълнители, като певецът Мигел Поведа започват своята кариера в tablaos flamencos.
Професионалният концерт е малко по-формално събитие. Традиционият концерт има само един певец и една китара за съпровод, докато танцовите изпълнения включват две или три китари, един или повече певци и няколко танцьори. „Новото фламенко” популяризирано от Камарон де ла Исла може да включва и други инструменти освен китара, като флейта, саксофон, пиано, бас или електрическа китара.
И на последно място са театралните изпълнения на фламенко, които могат да се сравнят с балетни постановки и са изпълнявани от ансамбли като „Сара Барас фламенко балет”. Palos (или по-известни като cantes) са различните фламенко стилове класифицирани по критерии като ритмичен модел, стил, хармонична прогресия, строфова форма и географски произход.

Познати са над 50 различни стила, макар повечето от тях да се изпълняват доста рядко, като най-често се изпълняват около 12. Разделени са на три основни категории: cante grande (най-сериозната форма), cante chico (най-веселата и фриволна форма) и cante intermedio (всички останали). При cante grande се наблюдават ясни белези на Арабска и Испанска фолклорна музика, както и следи от Византийска, Християнска и Еврейска религиозна музика. Много велики китаристи, като Пако Пеня, Пако Де Лусия, Карлос Монтоя, Пепе Ромеро, Пепе Мартинез и др. са посветили своите професионални способности на фламенко сцената. Един типичен фламенко рецитал с вокален и китарен акомпанимент се състои от поредица музикални изпълнения в различни стилове, като вокалните изпълнения са разделени едно от друго от солови изпълнения за китара наречени falsetas. Китаристът също така осигурява кратка интродукция, която определя тоналността и темпото на вокалното изпълнение.
