Трудно е да опишеш Китай с думи и снимки. Китай е преживяване. Едно преживяване, пълно с хора, езика на „десетте пръста“ и много, много емоции. Но когато си тръгнеш оттам, остава само споменът за едно огромно историческо наследство, цветове и приятното усещане за един различен свят. И неистово желание да се върнеш…
В Китай живеят много хора, така че „каре за белот“ в случая наброява минимум 6 играча. Няма как – всеки трябва да е „в играта“.И ние не бяхме малко. А и не пропуснахме да развеем българското знаме пред „Небесния храм“. Поздрави на симпатичната ни група!Летният дворец е едно от задължителните места за посещение в Пекин. Освен сградите на двореца има необятни градини и езера.Разходката с драконова лодка в езерата на Летния дворец е незабравима.Димяща лимонада, скорпиони и други насекоми на клечка и всякакви други „кулинарни изненади“ може да бъдат видяни до централната пешеходна улица на Пекин – Ван Фу Джин.Великата китайска стена – колко много може да се говори за нея. И колко много истории „помни“ това чудо, създадено от човека. Успяхме да „се раздвижим“ и всеки според силите си да покори част от нея. Е, имахме и ентусиасти, които стигнаха до най-високата точка /а някои го направиха и за по-малко от 30 минути – малък рекорд по катерене/.„Птичето гнездо“ – част от Олимпийския комплекс за игрите през 2008 година. Нямаше как дъждът да ни спре да се снимаме с него. А и това беше единствения „дъждовен момент“ в нашето китайско приключение – как да не му се понаслаждаваме…Площад „Тянънмън“ пази много спомени, повечето от които никога няма да станат достояние на човечеството. А ние ще запазим спомена за слънчевите моменти, които прекарахме на площада, преди да влезем в „Забранения град“.Направихме си снимка за спомен под погледа на Мао Цзе Дун.„Забраненият град“ се оказа широко отворен за нас. Както и за още няколко десетки хиляди посетители. След няколко века /за щастие на милиони туристи/ това вече не е място само за богоизбрани.В „Забранения град“ човек може да направи хиляди снимки. Предизвикателството е обаче да се направи поне една, на която не се виждат други хора. Успех на снимащите😊Никога, ама никога не снимайте войници в Китай. Можете само да ги гледате с почит и уважение. В противен случай, рискувате да получите мила забележка от тях, придружена с усмивка. Все пак трябва да има респект към една от най-многобройните армии в света.Теракотената армия продължава да пази гробницата на императора Цин. До ден днешен гробницата не е разкопана. Е, не заради храбрите теракотени войни, а заради установени силни излъчвания на живак. Но пък усещането да видиш такова творение от времето на първия китайски император е несравнимо.Малък „бонус“ към програмата ни в Сиан. Тази монашеска церемония ще остане за дълго в сърцата ни.Великата пагода на голямата дива гъска – звучи забавно, но в Китай се убедихме, че тези наименования понякога носят дълбок духовен смисъл. Още едно прекрасно място, където си заслужаваше да се съберем за групова снимка.Навалиците бяха наш неизменен спътник в Китай, но тази си заслужава да бъде отбелязана по-специално. Все пак я преодоляхме без изгубили се.В Китай всичко изглежда по различен начин. Ето например тази джамия в мюсюлманския квартал на Сиан. Казват, че мюсюлманите в Китай са най-миролюбивите мюсюлмани в света. Можем да се съгласим – в двора на джамията цареше невероятно спокойствие.Посещението ни в Сиан завърши с удоволствие за сетивата ни. Посрещнаха ни много мило в ресторанта, в който си хапнахме от типичните за района пелмени.… а спектакъла „Династия Тан“ ни накара да се пренесем в един свят, изпълнен с много красота. Тук всички бяхме много разчувствани.Монасите от манастира Шаолин показаха невероятни умения. Но имахме наш представител, който показа, че за българите дори кунг-фу-то е „фасулска работа“. Браво на нашата Галя!!!Отбелязахме си Великден по наша традиция в Шанхай. Никой не успя да хване яйце с китайски клечки, но шашнахме всички в хотела. Благодарим на Галя за усилията, които положи, за да отпразнуваме един от най-големите християнски празници на хиляди километри от родината.Старата порта на Суджоу всъщност не е обикновена врата към града, а едно прекрасно и спокойно местенце, където човек спокойно може да се отпусне и да прекара цял ден, наслаждавайки се на красиви гледки.Наричат Суджоу „Източната Венеция“. Предвид възрастта на двата града, може би по-редно е Венеция да бъде наричана „Западният Суджоу“.Шанхай изглежда прекрасно от птичи поглед. Кулата „ Перлата на Ориента“ предлага прекрасна 360-градусова перспектива към града /е, към част от него, все пак Шанхай е огромен град/.В подножието на „Перлата на Ориента“ не е по-малко интересно, отколкото на панорамната й площадка. Музеят, показващ историята на града, може да съперничи с прословутите „Мадам Тюсо“. Не се съмнявате, че по размери ги превъзхожда, нали?Шанхай притежава невероятно силна и много положителна енергия. Тази енергия се усеща на мястото, където старият град е зад теб, а пред теб са модерните сгради – The Bund.Градината Ю Юан е един малък оазис на спокойствието в стария Шанхай.Макао ни „заплени“ с архитектурния си безпорядък – модерни казина в съседство с малки стари сградички. Два елемента, които създават чувство на хармония.Ако не сте ходили във Венеция, можете да посетите хотел The Venetian в Макао. Почти същото е. Само гондолиерите са китайци, но пеят на чист италиански. А за разлика от Венеция, тук можете да пробвате късмета си в казиното на хотела. Good luck!Любимото ни място в Хонг Конг. Алеята с панорамната гледка към небостъргачите беше мястото, което с удоволствие посетихме два пъти – през деня и през нощта. Гледката ни впечатли и при двете ни посещения.Връх Виктория открива прекрасна гледка към Хонг Конг. На панорамната тераса селфитата са гаранция за успех в социалните мрежи.
