Хьоеншвангау е живописен замък-крепост, разположен върху гъсто залесен хълм между езерото Алпзее и Eзерото с лебедите.
От 1832 г. до 1836 г. Максимилиан ІІ Баварски, принц на тази германска област, завършва строителството на този замък на мястото на руините на феодален замък от ХІІ в. Архитектурният стил, в който се строи този замък е неоготически и изцяло е повлиян от стила на строителство на английските замъци и имения, който съответства на духа на трубадурите.
В тази романтична обстановка Лудвиг ІІ прекарва младежките си години. През този период Лудвиг ІІ се запознава с легендата за рицаря Лоенгрин и неговия лебед. И тъй като немската дума за лебед е “schwan”, той си внушава, че тази легенда е свързана с историята на рицарите, обитавали селището Швангау.
Характерно за декорацията на замъка Хьоеншвангау са десетките сцени с лебеди, украсяващи стените, както и многобройните предмети на изкуството, които са подарък от знатните баварски семейства.
Хьоеншвангау пази спомена за хората, които са живели в него: на първия етаж се намира апартамента на кралица Мария, майката на Лудвиг ІІ. Дългото й пребиваване, обяснява интимната женска подредба на този етаж. Влизайки в замъка посетителят е погълнат от страстта на обитавалите го към готическия стил.
Този стил проличава най-вече при декорацията на таваните и мебелировката на замъка, изработена от светло дърво. Вътрешният двор на замъка е направен по източен маниер, което напълно съответства на рицарската атмосфера на мястото, за което напомнят стенописите, изобразяващи сцени от рицарските епоси, толкова популярни през този период. На втория етаж на замъка се намира музикалният салон, който пази спомена за страстта на краля към музиката на Рихард Вагнер. През 1865 г. Вагнер е поканен от краля на гости в замъка. Запазена е част от кореспонденцията между двамата и пианото, на което заедно са свирили. Посетителят ще бъде учуден от невероятната атмосфера в спалнята на краля, таванът на която представлява небесният свод, отрупан със звезди. От прозореца на спалнята си краля можел да наблюдава с дълекоглед строителството на замъка Нойшвайнщайн.
Нойшванщайн
Високо над алпийските езера и пещерите на Пьолат, Лудвиг ІІ построява замъка Нойшванщайн в периода 1869 -1886 г. Дворецът гордо издига своите островърхи кули и бойници на фона на алпийските върхове наоколо.
Замъкът е построен в романтичен стил и напомня света от драмите на Рихард Вагнер. В него кралят почти не живее, но той е въплъщение на неговия вкус към приказното.
Нойшванщайн за днешните хора е символ на приказен замък. Неслучайно Уолт Дисни го използва за модел при създаването на чудния Замък на Спящата красавица.
