Имигрантските общности са оставили отпечатък върху различни райони в Лондон. Обикновено това са бедни квартали извън центъра. Саут Ламбет Роуд е малката Португалия, Едгуеър Роуд е с отявлен арабски стил, а на запад, Саутхол е населен главно с панджаби.
Благодарение на местоположението си в Уест енд китайският квартал е различен. В малкия район около Джерард Стрийт и Лайсли Стрийт има около 80 китайски ресторанти.
Червените китайски арки със зелени глазирани керемиди посрещат тълпи от туристи, а два облещени лъва гледат заплашително към Макклесфилд Стрийт.
По витрините висят хрупкави кафяви патици, а имената на улиците са написани на китайски. Китайският квартал е пъстроцветна, оживена туристическа дестинация – но дали е автентична?
През ХVІІІ век моряци от Далечния Изток са живеели по доковете, познати като Лаймхаус и известни с пералните си отпреди сто години.
Бомбардировките през Втората световна война разпръскват тази общност, но след края на войната следва прегрупиране благодарение на завръщането на британските войници. Някои от тях вече са привикнали към вкуса на азиатската храна.
Първите китайски ресторанти се откриват в западналия Сохо, където наемите са ниски. Когато пристигат имигрантите от Хонг Конг районът бавно придобива собствен облик и се превръща в нещо повече от места за хранене. Китайците наистина живеят тук, работят в супермаркетите, в хлебарниците, по аптеки и билкопродавници, както и в ресторанти.
Те си имат адвокати, травел агенти и счетоводители. На Чаринг Крос Роуд е основана библиотеката Уестминстър Чайниз, а на Лейчестър Корт – Китайският общински център.
Колкото и да е парадоксално, като се изключи тази единствена концентрация на 100 000 жители с китайски произход около Джерард Стрийт, те не се заселват в други части из града. Причината може би се крие в това, че повечето са собственици на ресторанти, които просперират в предградията, а и така се държат по-далеч от конкуренцията.
