Чинкуе Тере (Cinque Terre) в превод означава, разбира се, “пет земи” и с това име е известен един тесен корниз на Лигурската ривиера – от Ла Специя до Леванто, където планината се спуска стръмно в морето и е трудно да си представим, че някъде в скалите хората са построили селца, надвиснали над морето, украсяващи морската синева с живописния наниз на своите къщи, скупчени около миниатюрни заливчета. Наистина неземна красота!
Става въпрос за пет селца, до които се достига само с железница, придвижваща се в тунели, прокарани през скалните масиви. Поминък на тези селца са основно риболовът и лозарството, а днес – и туризмът. Влаковете Ла Специя – Леванто или Леванто – Ла Специя се ползват основно от туристи, жадни да видят божествените гледки, за които само са чели… А до съвсем неотдавна селцата са били достъпни само по море!
Освен красотата си, Чинкуе Тере крие хилядолетна тайна и това е начинът, по който човешката дейност и култивирането на земята, променя природата. Човешката ръка оформя различен пейзаж на място, където каменните стени са моделирали релефа на крайбрежието. Една упорита дейност в продължение на векове успява да превърне стръмните склонове в уютно и красиво място за живот, с прекрасни яркоцветни къщи и неизменните каменни църкви, където се отглеждат лозя върху стръмните терасирани хълмчета и се произвежда прочутото бяло вино шакетра (sciacchetra).
В миналото тази дейност дава възможност на крайбрежните общности да изградят по селата красиви църкви, украсени с мрамор и стенописи. В селцата с тесни улички старите сгради гледат към живописните пристанища и далечните хоризонти. Когато се озовете насред лозята и маслиновите горички, осъзнавате как трудът на много поколения се е натрупал, всяко поколение е надграждало и така е създадена тази невероятна красота, която не може да не ни накара да се поклоним пред упорития човешки труд.
Днес Чинкуе Тере е Национален парк и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, така че трябва да се посети, да се открие и опознае.
Чинкуе Терре изумява не само с неповторимите си стъпаловидни тераси (т.нар. fasce), чието изграждане започва през XII век, но и със скътаните пет селца в тесни морски заливи между Пунта Меско на запад и Капо Монтенеро на изток.
Терасите, на които днес са култивирани лозя и маслинови дръвчета, се поддържат от каменни варовикови скали. Те се свързват помежду си с изключително стръмни стълби. Плодът на този многовековен човешки труд се вижда в надвисналите над морето назъбени скали. Дължината на каменните стени е забележителна – 2000 км. Тази деликатна структура обаче е в опасност от зачестилите свлачища в резултат на отказване от земеделската практика. Затова в момента основните усилия са съсредоточени в укрепителни мероприятия, които да противодействат на процесите на свличане и срутване на скалите.
Всеки един сезон придава различен облик на това райско място. Както и всеки различен час на деня! През лятото искрящо зеленото на лозята се редува със светлокафявия варовик. През есента пейзажът се допълва от златистите гроздове и червените листа. През зимата оголелите лозя откриват гледка към простата, но майсторска изработка на терасите.
Петте селца на Чинкуе Терре – Монтероссо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре колкото се различават, толкова и си приличат.
Своеобразието на тази част от Ривиерата се допълва от съществуващия Национален парк.
Независимо от безспорния икономически принос на туризма в Чинкуе Терре, са нужни постоянни възстановителни дейности и поддръжка, за да се запази крехкото равновесие в областта.
Тук можете да намерите нашите предложения за екскурзии до Чинкуе Тере
