Замъкът Шенонсо, грациозно отразяващ своя силует в спокойните води на реката Шер, е днес един от най-посещаваните от туристите сред над 200-те замъка по долината на Лоара, които са отворени за публиката. И това не е случайно – от една страна дворецът е прекрасен пример за ренесансова архитектура – по отношение на сградата и по отношение на прекрасните си градини, освен това той приютява десетки безценни творби на изкуството – живописни и скулпторни творби, гоблени, дърворезби, стенописи и гипсова украса – гербове, медальони, монограми, лични вещи на крале и кралици…, но, освен с чисто материалното си наследство, Шенонсо привлича, защото е обвеян с легенди, защото в неговите зали още бродят неспокойните духове на неговите световноизвестни обитатели.
От началото на XVI до началото на XVIII век дворецът Шенонсо е бил кралски замък и е видял много кралски визити, много крале и техните приближени задълго са отсядали на това чудно място и са написали неговата история. Анри II живее тук със своята митична фаворитка Диян дьо Поатие, която е обожавала Шенонсо. Веднага след ненавременната смърт на краля, кралицата Катерина Медичи се настанява в двореца, отървавайки се от сянката на своята омразна съперница и развихряйки се в дострояване на двореца и градините, с цел присъствието на Диян в тази кралска обител да бъде забравено.
Тримата сина на Анри II и Катерина Медичи (Франсоа I, Шарл IX и Анри III) правят тук дълги престои по време на царуванията си, които се помнят с пищни тържества и бляскави балове, тук е живяла и Мария Стюард (омъжена на невръстна детска възраст за също така невръстния Франсоа I) – единствената жена, която е носила на крехката си, все още момичешка главица две корони – френската и шотланската. Тук е обичал да идва и първият Бурбон, Анри IV, придружаван от своята фаворитка Габриел д’Естре, тук, в продължение на десетилетия, живее Луиза Лотарингска, вдовица на Анри III, чийто живот, след убийството на краля, се превръща в едно нескончаемо и неутешимо вдовство – спомен за нея пази най-потискащата стая, която човешкото око може да види – с черни тапети, украсени с разпятия и с трънни венци, с черен балдахин на леглото, с олтар, където Луиза се е молела от сутрин до вечер и с малко бюро, на което не е преставала да пише писма на Анри IV, с които да го моли да отмъсти за убийството на съпруга й.
След Луиза Лотарингска, Шенонсо се пада на нейната племенница Франсоаз Лотарингска, съпруга на Сезар Вандом – незаконен син на Анри IV и Габриел д’ Естре, които между другото също са прекарвали прекрасни дни тук през 1598 година. През 1733 г, финансистът Дюпен купува замъка. Мадам Дюпен установява в двореца салон, в който събира известни личности на епохата. Тя била приятелка с енциклопедистите и в Шенонсо по нейно време идвали Волтер, Русо, Монтескьо, Дидро. Жан-Жак Русо бил учител на сина й и в негова чест той написва трактатът “Емил или за възпитанието”. В “Изповедите” философът разказва с топлота за тези щастливи мигове: ”Забавлявахме се много на това прекрасно място, правеха се незабравими угощения с веселби и аз напълнях и заприличах на тюлен.”
Мадам Дюпен остарява обградена с обич и привързаност от преданите селяни, благодарение на което замъкът преживява Революцията без щети. Съобразно нейното желание, тя е погребана в парка на замъка – в горичката отвъд реката.
А защо наричат Шенонсо „замъкът на дамите“? Защото, по ирония на съдбата, този прекрасен дворец е строен, декориран, стопанисван, реставриран, но и обожаван основно от дами:
- Нека започнем със съпругата на първия собственик на имението, Тома Бойе – Катрин, която всъщност построява основното крило на двореца в новия за онова време Ренесансов стил;
- Диян дьо Поатие, която строи прекрасната градина, известна днес като „градината на Диян дьо Поатие“, и моста над р. Шер;
- Катерина Медичи, която пък строи галерията над моста и другата градина, наречена днес „градината на Катерина Медичи“ (забележително е, че Катерина Медичи не разрушава градината на Диян, а прави своя, която да й съперничи!);
- Луиза Лотарингска, която белязва част от интериора на двореца със своята безутешна скръб;
- Мадам Дюпен, която привлича тук интеректуалния елит на Франция и спасява двореца по време на Революцията;
- И накрая – Мадам Пелуз, която купува Шенонсо през 1864 г. и се заема с реставрацията на замъка, която се превръща в делото на живота й.
Понастоящем замъкът е собственост на фамилията Мение (Menier).
Посетете замъка Шенонсо, за да видите с очите си неговите градини и да дадете своя дан във вековната вече надпревара, която се води между съпругата и любовницата на Анри II! А в двореца ви очаква и друга изненада – неголям восъчен музей, проследяващ историята на замъка и представящ фигури на неговите известни собственици и на техните не по-малко известни гости.
