Многоликата Италия

Италия има много лица, които срещаме в уникалните ѝ градове, като се започне от величествения Рим, преминем през ефирната Венеция, за да стигнем до изтънчения остров Капри. Къде другаде по света може да стъпвате по улици, по чиито каменни настилки са преминавали Юлий Цезар, Октавиан Август, Траян, Адриан и Марк Аврелий, да разглеждате величествените дворци на видни семейства, като Медичи, Сфорца, Орсини и Борджии, да се наслаждавате на изкуството на Леонардо да Винчи, Джорджо Вазари и Микеланджело Буанароти? Истината е, че всеки италиански град, колкото и малък да е, си заслужава да бъде посетен. Причината за разнообразието се крие в историята на страната, която в древността е владеела света, а от Средновековието до 1861 г. е съвкупност от независими градове-държави, които се съревновавали помежду си по блясък и богатство. Затова Данте и Петрарка в „Божествена комедия” и „Канционер” я наричат Bel Paese (красива страна).

Рим (Лацио) е столицата на света

в продължение на пет века. Roma Caput Mundi – така го нарича древноримският поет Овидий, и наред с прозвищата  „Вечния град“ и „Града на седемте хълма“,  е едно от най-често използваните прозвища за италианската столица.

Рим не е град, който може да се види, усети и вкуси за един ден. Той обаче е перфектен за пешеходна обиколка, според класацията „100-те най-добри града за пешеходен туризъм“ за 2026 г. на платформата за пешеходни турове GuruWalk.

Историята на града обхваща 28 века, запечатани във великолепните сгради като Колизеума и Пантеона, фонтанът Треви, Вила Боргезе, Ватикана и базиликата „Свети Петър”, и пространствата за съвременно изкуство MAXXI и MACRO. Вечният град предлага много повече – калдъръмените улички в кварталите Монти и Трастевере отвеждат до закътани пиацети, улични пазари и независими бутици, винени барове и ресторанти, където се предлага артишок ала джудия (Carciofi alla Giudia) и спагети карбонара. Препоръка за романтиците е залезът от хълма Джаниколо.

Неапол (Кампания) е гордостта на Юга

основан като гръцка колония Партенопа, очарователният пристанищен град притежава цялото художествено и архитектурно величие, подобаващо на бивш кралски град; неговите музеи, дворци и църкви са сред най-добрите в Европа. Националният археологически музей се гордее с впечатляващата колекция от артефакти от Помпей и Херкулан, а Музеят „Каподимонте“ (Museo di Capodimonte), настанен в бившия кралски дворец – с платна на всички класици, като Ботичели, Тициан и Караваджо.

Уникално усещане носи разходката в сърцето на града по някои от главните улици като Виа дей Трибунали или Спаканаполи , където можете да се възхитите на красотата и лудостта на Неапол – прострени над главите ви чаршафи и бельо, деца, тичащи след топка, аромати от кухните на домакините. Неаполитанците са много гостоприемни, общителни, отворени и скромни, по тези улици има изобилие от вкусни и достъпни автентични пицарии , щандове за храна , продаващи разнообразие от пържени лакомства, малки пазари за прясна риба , пекарни и магазини за сладолед. Преди всичко, опитайте местните специалитети като моцарела от биволско месо , пресни домати , неаполитанска пица, паста с миди с черен пипер, всички пържени вкусотии , прясна риба, лимончело, прекрасните местни вина и десерти като сфолиатела, баба или пастиера. И помнете – пицата не е италианска, тя е неаполитанска.

Capri c’est fini – начало, а не край

Когато пиша за Капри – един от трите вулканични острова във Флегрейските полета (Campi Flegrei), винаги се сещам за припева на този неостаряващ хит на Ерве Вилар от 1965 г. Италианският остров в една от най-опасните вулканични калдери на планетата е едновременно романтичен и носталгичен. Тази атмосфера се допълва от аристократичните вили, обгърнати от бугенвилии, тесни улички с луксозни бутици, дами, облечени с Прада и Армани, придружени от господа в ленени костюми с копринени шалчета около врата и пури в ръка на площад „Умберто Първи”. Но това е само част от картината. В източния му край се намира принцесата Капри Таун, а в западния – нейната по-малка сестра Анакапри.

Преди да се превърне в водеща италианска дестинация, Капри е скромен рибарски остров. Този рай е открит и колонизиран от гръцки заселници. После тук се заселва император Тиберий, който превръща вила Йовис в императорска резиденция. От градините ѝ се открива впечатляваща гледка към островите Иския и Прочида, които се извисяват като морски чудовища в Неаполитанския залив. Векове по-късно, когато романтични поети, а след това и холивудски режисьори, насочват артистичния си поглед към Капри Таун, той се превръща във VIP рай.

Соренто е скъпоценният камък на Кампания

той пленява с драматично спускащи се към морето скали тесни улички и спиращи дъха гледки. Сгушен на полуостров Соренто на около 50 км южно от Неапол, ще го запомните с прекрасното лимончело, спиращите дъха гледки към Неаполитанския залив и Везувий, очарователните алеи, които му придават неподправена елегантност.

Соренто е град, пропит с история, култура и природна красота. Ако разполагате само с няколко часа престой, не пропускайте оживеното сърце на града площад Тасо и базиликата „Свети Антонин“, посветена на светеца-покровител на Соренто, на когото се приписва защитата на града от бедствия и епидемии. Той извършил много чудеса, включително спасяването на дете, погълнато от кит. Костите на китоподобни, изложени на входа на базиликата, напомнят за тази легенда. В сърцето на стария град се намира Седиле Доминова, единственият останал пример в Кампания за благородническите престолници, средновековни институции, които някога са управлявали обществения живот. Разгледайте църквата „Свети Франческо“ и се насладете на изумителните гледки от Вила Комунале и качването до Белведере.

Ньоки ала сорентина (Gnocchi alla Sorrentina) е едно от ястията, които са въплъщението на местната кухня. Друга икона на региона е Проволоне дел Монако (Provolone del Monaco) – сирене с отличителен баланс на сладост и пикантност, известно с използването му в спагети ала нерано. Задължителният десерт е лимоновата наслада – мек пандишпан, напоен с лимончело и покрит с лимонов крем и деликатна бяла глазура, предлага освежаващ финал на всяко ястие.

Всеки ъгъл в Позитано разказва история

а всяка гледка събужда емоция. Разположен по зашеметяващото крайбрежие на Амалфи, очарователното градче е обърнато към Тиренско море. Сърцето му е лабиринт от улички,  криволичещи стълбища и елегантни бутици . Разходката из историческия център означава да се потопите в уникална атмосфера, заобиколени от ярки цветове, средиземноморски аромати и спиращи дъха гледки към морето.

Сред основните забележителности се откроява църквата „Санта Мария Асунта“ , известна със своя впечатляващ купол, облицован с майоликови плочки, и иконата на Черната Мадона от XIII век.

Местната кухня е зашеметяваща компилация от аромати, като Никое посещение в Позитано не би било пълноценно без да се насладите на местната кухня. Сред ястията, които задължително трябва да опитате, са прясна паста с миди, раковини и скариди, маринованата аншоа и известният лимонов деликатес – пандишпан, пълен с крем от амалфийски лимон.

Морското право на Амалфи

(Tabula Amalphitana) е кодексът, с който градът става известен през Средновековието. Той е първият, който въвежда използването на морски карти и компас. За произхода му се преплитат легенди и исторически факти. Предание разказва, че съкрушеният от преждевременната смърт на нимфата Амалфи Херкулес я погребва именно тук, на най-красивото място на земята. Историята обаче, казва друго – градът е основан от няколко римски патрициански семейства, които след смъртта на император Константин се отправят на изток към основания от него Нов Рим. За беда са застигнати от буря в залива Поликастро, където основават селището Мелфи, но по-късно се заселват на север на място, което нарекли ​​„а-мелфес“.

В продължение на много векове Амалфи е бил космополитен и новаторски град  в Средиземноморието, превръщайки се в първата морска република, която успешно търгува с благородни метали, фини тъкани, парфюми и подправки. Днес той е зашеметяващ град със своите тесни улички, очарователни малки площадчета, до които се стига по стръмни стълбища. Едно от тях отвежда до забележителната катедрала „Свети Андрей“.  В миналото градът е известен с производството на хартия, чиято история може да бъде проследена в бившата фабрика, превърната в музей през 1969 г. Друга забележителност е Арсеналът на републиката , някога корабостроителница на древната Морска република, където са били строени и ремонтирани кораби. Ако разполагате с време, непременно отидете до Рионе Валиендола (Rione Vagliendola), един от най-живописните квартали на града, където е бившият манастир „Сан Пиетро дела Каноника“.

Посещението на Амалфи не е пълноценно, ако не опитате скариди (scialatielli amalfitani), местните канелони и ароматните лимони (Sfusato Amalfitano).

И така, откъде да започнете? Обърнете се към Руал травел.