Едва ли има друго място у нас, толкова аристократично и величествено, колкото Двореца „Врана”, което по-достоверно да разказва драматичната история на Третото българско царство и съдбата на последните монарси в периода от 1887 до 1946 г. Разположено на входа на София, имението от 3000 дка, се готви за поредната си метаморфоза – то отваря врати за посещение (първоначално само за групи) като Музей на Третото българско царство. Такава е волята на Негово Величество цар Симеон и неговата съпруга царица Маргарита.
„Преди петнадесет години дадохме началото на един исторически проект, с който, вярвам, българите ще се гордеят! Сестра ми и аз счетохме, че след дълги години на поругаване на паметта на предците ни и умишлено очерняне на онази епоха е редно да се оформи място за съхраняване на историята на Третото българско царство – място за наука и познание на този период, каквато у нас не съществува”, е посланието на Негово Величество.
През 1888 г.
на път за Пловдив княз Фердинанд открива имота
разположен между софийските села Горубляне, Герман и Лозен. В продължение на няколко години неговият интендант изкупува имотите, в т.ч. и бившия чифлик „Чардаклия” на Осман паша, по онова време собственост на хаджи Боне Петров, днес в сърцето на бъдещото имение. Страстен природолюбител, орнитолог и ботаник, младият княз кани прочути градинари, които оформят алеите и езерата на бъдещия парк, като едновременно с това се изгражда образцово земеделското стопанство. Началото на изграждането на Ловния дом, по-късно наречен Стар дворец – с ловен салон, приемен хол, столова, библиотека, тераса и офис на първия етаж и пет спални за царското семейство – на втория, започва през 1903 г.
Проектът в модерния тогава стил сецесион в съчетание с елементи на български възрожденски къщи е възложен на арх. Георги Фингаров. Шест години по-късно започва реализирането на проекта за Новия дворец. Първият етаж е предвиден за приемни салони, трапезария и царския кабинет, а втория – за апартаментите на семейството, а третия – за свитата и прислугата. За оформлението на стъклената маркиза в сецесион на входа и интериора от мрамор, гипс и ковано желязо са поканени австрийски декоратори. На български майстори дърворезбари е поверено изработването на колоните, орнаментите и порталните врати.
Мраморното централно фоайе отвежда към вестибюла и Българския салон, който е
реверанс към връзката между трите български царства
с изящните стилизирани фигури на митични животни на тавана, реплика на онези, които са красели царските дворци в Плиска, Преслав и Велико Търново, и посмъртния портрет на княгиня Мария Луиза, нарисуван от Иван Мърквичка. Срещу него е приемният салон на царското семейство, спалнята на Фердинанд с римокатолическия параклис към него. Там е т.нар. Византийска кула – ротонда, превърната във „ Версайска трапезария” – очарователно помещение, в което цар Борис III обичал да закусва с препечена филийка с масло и липов чай.
На първия етаж в южната част е т.нар. Карелска столова, подарена от последния руски император Николай II по случай пълнолетието на неговия кръщелник – княз Борис, дело на прочутата по онова време фабрика „Мельцеръ” в Санкт Петербург. Срещу нея е кабинетът на царя и православният параклис.
Дворецът „Врана” е дом на българските царе до 1946 г.
когато с манипулиран референдум е сложен край на монархията и България е провъзгласена за „народна република”. Царица Йоанна напуска страната с двете си деца, а година по-късно дворецът е одържавен и става резиденция на комунистическия елит, в която се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков. До 1974 г., когато върху заграбените имоти на жители на кв. Бояна е построена едноименната резиденция.
В този период имението е ошушкано – иконостасът и икони от православния параклис отиват в различни столични църкви, различни мебели и предмети са дарени на музеи, на Киноцентъра в Бояна, Народния театър и Театър „София”. В „резиденцията”, както са я наричали, са настанени гостуващи делегации на държавни и партийни лидери от „братски” страни, като Фидел Кастро и Садам Хюсеин, и кралски особи – като последния ирански шах Мохамед Реза Пахлави.
„Всъщност през годините дворецът е бил използван за какво ли не… Дори бих казал, че повечето щети върху интериора му са нанесени не толкова от партийните лидери, които са го обитавали, колкото от кинопродукциите, заснети тук”, разказва доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Йоанна”, който днес стопанисва имението. Благодарение на задълбоченото си издирване и проучване на записки, снимки и архивни документи, днес той разказва за смехотворни, нелепи и конфузни случки от този период, като например сглобяването на маса за пинг-понг в приемната зала по искане на кубинския лидер Фидел Кастро; по време на снимките на една от филмовите продукции главната героиня е трябвало да премине на бял кон през фоайето, а за друга – голям кристален полюлей да падне върху мраморния му под.
Днешната експозиция връща блясъка и спомена
за последните български монарси. Тленните останки на двама от тях – цар Фердинанд I и на загиналия през 2015 г. престолонаследник княз Кардам Търновски, са положени в криптата под православния параклис. До него е ученическата стая на младия престолонаследник Симеон и неговата сестра княгиня Мария Луиза. На стената към нея е актът за раждане на престолонаследника княз Борис Търновски върху пергамент с подписа на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, който цар Фердинанд I съхранява в замъка „Кобург” след абдикацията през 1918 г. В пълния си блясък блести и Карелската столова, върху която са подредени царския порцелан и сребърни прибори, забравени в конюшните и опаковани в пожълтели броеве “Работническо дело”. Пред личните покои на цар Фердинанд е изложено огромно платно на художника Антоний Пьотровски „Княз Фердинанд на кон в Сандрово” от 1891 г., а стените на приемния салон краси колекцията от царски ордени и медали, дарени на музея от близките на д-р Георги Паприков.
В конюшните на царя са приютени царските каляски и шейни, съхранявани досега в хранилището на УБО, сред които се откроява детската шейничка на княгиня Мария Луиза, дарена от столичните пожарникари.
снимки: личен архив
