„Съществува един мистериозен и изолиран остров насред огромния океан, в район, където никой не стъпва. Островът е осеян с чудовищни големи статуи, дело на не знам каква раса, днес дегенерирали или изчезнали; величието му остава загадка“, пише френският мореплавател и художник Пиер Лоти (14 януари 1850 г.- 10 юни 1923 г.).
Великденският остров е енигма и до днес. Едва ли има човек на планетата, който да не свързва това парче земя, отдалечено на 3514 км от западните брегове на Чили, със странните исполини от вулканична пепел.
Полинезийци стъпват на отдалечения от сушата остров някъде през VI-VII в., търсейки в океана парче обитаема земя, и го наричат Рапа Нуи. За онези времена това е истински подвиг, като се има предвид, че не са разполагали с навигационни уреди, а най-близкият архипелаг Питкерн, където се заселват бунтовниците от кораба HMS Bounty през 1790 г., е на 2075 километра.
Кръстник на най-изолираното населено място в света
формирано от трите вулкана Поике, Рано Кау и Теревака, е холандският изследовател Якоб Рогевен, който попада на брега на Великден – 6 април 1722 г. Откривателят на полинезийските острови Бора Бора и Маупити, подобно на Христофор Колумб, се оказва там съвсем случайно, докато търси легендарния митичен южен континент Зюдланд. Адмиралът и неговият екипаж са впечатлени от 1043-те статуи (наречени моаи), някои от които са почти 9 метра високи и тежат 82 тона, въпреки че културата на Рапа Нуи, населявала вулканичната скала, вече е в упадък.
Инженерният им подвиг впечатлява и Джеймс Кук
петдесет години по-късно през 1774 г., въпреки че част от колосите вече са съборени. Той заварва малка група недохранени островитяни, които живеят в „ниски, мизерни колиби“ и се опитват да оцелеят на безплодната, лишена от дървета скална ивица в Тихия океан. „Природата е била изключително пестелива в благодеянията си към това място”, отбелязва британският мореплавател. И добавя в дневника си: „Трудно бихме могли да си представим как тези островитяни, напълно незапознати с каквато и да е механична сила, биха могли да издигнат такива изумителни фигури“.
Корабните дневници и съвременните проучвания са парченца от пъзела
но те не дават пълна картина за съдбата на острова. Без отговор остават редица въпроси: кога е заселен островът? Откъде идват преселниците? Какво символизират внушителните каменни фигури? Как са ги преместили и издигнали на платформи и по каква причина са ги съборили?
В полинезийската култура дърворезбата е популярен занаят. Предполага се, че 1043-те моаи от вулканичен туф с характерните сплескани носове, събрани вежди, хлътнали очни кухини и изпъкналите брадички, са изваяни от народа Рапа Нуи между 1400 и 1650 г.сл.Хр. Някои фигури са увенчани с 2,4 м високи, цилиндрични шапки от червена шлака, наречени пукао. Всъщност „главите на Великденския остров“ притежават и торс, заровен под пластове пръст. Известно е мястото, където са изваяни, благодарение на 300 недовършени статуи, близо до вулканичния кратер Рано Рараку.
Широко разпространено е мнението, че
те са издигнати в чест на предци, вождове и шамани
които според космологичния възглед за света на обществото на Рапа Нуи, са потомци на богове и защитават островитяните от бедствия. Учени в музея „Метрополитън“, където се съхранява колекция от полинезийско изкуство и артефакти, считат, че поне 15 души са оформяли блоковете от туф, а опитни майстори довършвали детайлите след тях.
Сравнявайки езици, митология и изкуство, учените считат, че хората от Рапа Нуи са дошли от Полинезия и обществено-икономическата им структура повтаря тази на други култури в Тихия океан – племената се подчиняват на родови шамани, старейшини и вождове, наречени арики.
Една от нерешените загадки на миналото е каква е съдбата
на процъфтяващата някога цивилизация на Рапа Нуи. Вместо тропически рай, холандците откриват прашен, обезлесен пейзаж. Съществуват редица хипотези, които се опитват да намерят обяснение за срива на популацията – от болести до прекомерно обезлесяване и вътрешни конфликти. Най-популярната от тях е, че е настъпил екоцид – безразборно изсичане на горите, довело до обезлесяване и ерозия, загуба на биоразнообразие и геноцид.
Според изследователски екип на Университета в Бристол обаче, доказателствата за това са косвени. Учените са категорични, че островитяните всъщност са практикували устойчиво земеделието и не са предизвикали колапса на околната среда. Заключението им е потвърдено и от изследователи на Колумбийския университет и Университетския колеж в Лондон. Нарастващият набор от доказателства, сочи според тях, че не човешката дейност е обезлесила острова, а нашествието на полинезийския плъх, който се храни със семената на палмите.
Народът на Рапа Нуи става жертва на робовладелци
които нахлуват на острова през декември 1862 г. и отвеждат в робство между 1500 и 2000 души – приблизително половината от населението на Рапа Нуи. След общественото недоволство перуанското правителство ги освобождава, но когато се завръщат в родината си, те пренасят и едра шарка на острова, която унищожава голяма част от населението.
Малко след това пристига и първия християнски мисионер Йожен Ейро, който покръства населението през 1866 г. След него идва и епидемията от туберкулоза, която подкосява една четвърт от останалото население. През 1888 г. островът е официално анексиран от Чили, което се слага край на хилядолетната им независимост.
През 1915 г. британската гражданка Катрин Рутлидж акостира на Рапа Нуи, за да проучи трийсетина статуи с подкрепата на Британския музей и Кралското географско дружество, и за да изследва живота и традициите на шепата местни жители. През 1919 г. тя публикува книгата „Мистерията на Великденския остров“, която пленява въображението на британската общност.
Рапа Нуи остава все така отдалечен, загадъчен и непознат до 1967 г., когато първите самолети започват да прелитат от Сантяго, Чили. През 1995 г. ЮНЕСКО го признава за обект на световното културно наследство, отбелязвайки го като място на „културно и природно наследство с изключителна стойност за човечеството“.
Популярността на Великденския остров продължава да расте. Островът вече приема 14 полета седмично и 156 000 посетители годишно. Може да бъдете един от тях с програмата на Руал травел.
Снимки: PIXABAY
