Когато шпилът на катедралата Нотр Дам, обвита в огнения пламък на 15 април 2019 г., се срути драматично, изглеждаше, че безценните съкровища – свети мощи, картини, гоблени, скулптури и витражи, ще бъдат безвъзвратно изгубени. Светът си отдъхна на следващата сутрин, когато стана ясно, че скъпоценната колекция на над 850 години е оцеляла. Вековните сводове – свидетелство за брилянтното инженерство на средновековните майстори и храбростта на парижките пожарникари, макар и повредени, останаха непокътнати.
Оцеляването на християнските светини дължим на един човек – отец Жан-Марк Фурние, организирал акцията по изваждането им от горящата катедрала. В това число и Короната от тръни. Пет години след стихията, на 13 декември, тя се завърна триумфално в Нотр Дам.
Съхранена в позлатен кристален реликварий, тази безценна светиня от крехки морски тръстики, се изнася за поклонение пред вярващите за специална служба на Разпети петък като физически символ на Христовото царуване. В три евангелия Короната от тръни е посочена като
инструмент за мъченичеството на Христос
с който е подиграван по време на процеса и наказанието му ( Матей 27:27-30 , Марк 15:16-19 и Йоан 19:1-3 ). В Евангелието на Йоан с короната от тръни той е изведен пред римския управител на Юдея по времето на император Тиберий – Пилат Понтийски.
Короната е един от многото предмети, свързани със страстта на Христос (историята за ареста, процеса и разпъването на Исус). Евангелията разказват, че римски войници обвили Христос в пурпурна роба, връчили му тръстиков скиптър и поставили корона от тръни на главата му, подигравателно наричайки го „цар на евреите“. Тръненият венец, носен от Исус Христос, е донесен във Франция от Светите земи от Луи IX през XIII век.
Прави впечатление, че тя отсъства от ранните изображения на Христос на кръста. Поне по V век. През 409 г. сл. н. е. Свети Павлин наставлява вярващите да почитат мощите на Светите тръни в базиликата на планината Сион в Йерусалим, заедно с колоната на Бичуването и Светото копие. Най-ранното описание на Трънения венец предлага Григорий от Тур през 591 г.
Най-ранният материален свидетел
е Реликварият на Истинския кръст, известен като Лимбургската ставротека, изработен около 950-960 г. и пазен в дворцовия параклис Фарос в Големия дворец на Константинопол и плячкосан по време на Четвъртия кръстоносен поход. Надписът му гласи, че съдържа фрагменти от безценни християнски реликви, сред които пелените на Христос, поясът и покровът на Света Богородица, както и фрагмент от Трънения венец.
Светинята е използвана като залог от латинския император Балдуин II – около 1237 г. той я предлага като обезпечение на дълга към богатия венециански търговец Николо Куирино. В крайна сметка заемът е погасен от крал Луи IX, който става законен притежател на реликвата.
Всъщност на този акт никога не се е гледало като на покупко-продажба, тъй като това би нарушило икуменическите правила. Прехвърлянето на короната от Константинопол във френската столица е оформено като „дипломатическа транзакция” и се празнува като божествен дар.
Свети Луи пренася Венеца от тръни в Париж
на 19 август 1239 г., като знак за божествена благословия. Французите са толкова въодушевени от това, че „Христос е увенчал Франция със Своята корона“, че наричат Луи IX „Новия крал Давид”, а Париж – Новия Йерусалим.
Хиляди французи се стичат в Париж, за да посрещнат светинята. Самият крал сваля плаща и короната си и тръгва бос с проста ленена туника, носейки свещения предмет на раменете си. Шествието завършва с меса в Нотр Дам, преди Короната от тръни да бъде прибрана във великолепния дворцов параклис Sainte-Chapelle, осветен в чест на Страстите Христови девет години по-късно, на 26 април 1248 г.
Короната остава в кралския параклис до Френската революция. През 1790 г. някои от реликвите са прехвърлени в абатството Сен Дени, а през 1806 г. архиепископ Жан-Батист дьо Белой от Париж ръководи пренасянето ѝ в съкровищницата на Нотр Дам, където може да бъде почитана от всички.
Спасяването на свещените предмети
дължим на Жан-Марк Фурние, свещеник на парижката пожарна бригада. По настояване на кмета на Париж Ан Идалго Короната от тръни се пазеше на сигурно място в Salle Jean, историческа зала в Hôtel de Ville, до туниката на Свети Луи, която той носи по време на празничното шествие на 19 август 1239 г. Изваждана е от там няколкократно в близката енорийска църква Saint-Germain L’Auxerrois за Разпети петък и Великден, както и за специалната служба в чест на Олимпийските игри в Париж на 2 август 2024 г.
Короната вече не е в златния реликварий от 1896 г., а в нов, проектиран от Силван Дебюсон. Рамката от над три квадратни метра под формата на око е от позлатено кедрово дърво. Тръненият венец изпъква на ултрамариненосиния фон като на екран, осветен от 396 блестящи стъкла. Той ще бъде посрещнат на тържествена церемония на 13 декември, озвучена от Рицарите на Божи гроб, последвана от тържествена вечерня. Така ще бъде поставено началото на нова глава в историята на тази деликатна реликва, символ на християнското спасение, която ще продължи да дава сила и надежда.
Посещението на възстановената Парижка катедрала е част от програмите на Руал Травел.
Снимки: PIXABAY
Заглавна снимка: ПРИЯТЕЛИ НА НОТР ДАМ
Церемонията по откриването на Нотр Дам може да видите тук
