Скъпи приятели,
Благодарим ви, че ни подкрепяте в това толкова тежко изпитание, наречено „коронавирус“ и забрана на всички пътувания. Сега е важно да останем вкъщи, да пазим себе си, близките си и всички около нас, да прекъснем разпространението на заразата, за да дойде по-скоро нормалността.
Оставайки вкъщи, можем да се отдадем на едно занимание, за което трудно намираме време в обичайното ни забързано ежедневие – четенето. Четенето, което винаги е било най-обагатяващото, най-стимулиращото фантазията ни занимание, което ни отнася в различни светове и за малко ни кара да забравим грижите, което ни разказва за силни хора, които са се справили с трудностите, за да ни послужат те за пример в нашите тежки моменти… Четете, приятели, по-късно ще имате възможност да посетите местата, които са ви вдъхновили!
В една кратка поредица от публикации, ще си позволим да ви дадем нашите препоръки за приятни и обогатяващи четива. Днес ще ви препоръчаме книги, които ще Ви вдъхновят да си помислите, че е време да посетите Франция – Париж, разбира се – градът, който е един безкраен празник, но и Нормандия, замъците по Лоара, Прованс и Лазурния бряг…
Първата ни препоръка е „Алиенор – Аквитанската лъвица“ на Таня Кинкел, разказваща за живота на една от най-големите жени на Средновековието – Алиенор (или Елеонора) Аквитанска (1122 – 1204 г.) – изключителна жена, единствена дъщеря на херцога на Аквитания и граф на Поату, Гийом X, и, след ранната му смърт – най-богатата наследница в Европа на своето време.
През некраткия си живот Алиенор е два пъти кралица – първо на Франция, бидейки женена за френския крал Людвик VII, после на Англия, след като, след развода си, който успява да си издейства от папата, тя се омъжва за десет години по-младия от нея Анри II Анжуйски, херцог на Нормандия и на Анжу, който пък, шест месеца след сватбата, бива коронясан за крал на Англия под името Хенри II Плантагенет, поставяйки началото на династията на Плантагенетите в английската история. Алиенор Аквитанска е майка на Ричард Лъвското сърце и на Джон Безземни.
Прочетете книгата, за да се запознаете с бурния и изпълнен с превратности живот на тази невероятна жена, която, в края на живота си се оттегля в абатството Фонтенвро по долината на Лоара и днес там можем да се поклоним на нейния гроб, който е до този на великия ѝ съпруг Хенри II Плантагенет и до този на любимия ѝ син Ричард, известен като Лъвското сърце.
Изключителният живот на Алиенор Аквитанска, тази енергична, решителна и достойна жена, съпруга на двама крале и майка на двама крале, показва, че през Средновековието жените, поне тези от висшите кръгове, са имали почти същите права като мъжете и са можели да се държат свободно, да взимат решения и да постъпват както намерят за добре. Те следвали мъжете си на кръстоносни походи, учели, изневерявали, създавали около себе си дворове. Те единствено не можели да се бият. Само тогава се налагало да бъдат представяни от син, съпруг, брат или васал. Жените губят свободите си през Ренесанса, когато юристите възраждат римското право и принципа на по-нисше положение на жената, който произлиза от него.
Втората ни препоръка е романът „Парижката съпруга“ на Пола Маклейн, който разказва историята на любовта между Хемингуей и първата му съпруга, Хадли Ричардсън. Прекрасно четиво – светло, жизнеутвърждаващо, поучително и образователно. Ще „видите“ Париж през тридесетте години през очите на американските интелектуалци от т.нар “изгубено поколение“ – Хемингуей, Скот Фицджералд, Езра Паунд, ще се намерите в салона на Гертруд Щайн, ще постоите пред прашната витрина на „Шекспир енд Къмпани“…
Ще се влюбите в Париж и ще го разберете, ще ви се прииска и вие да се разходите из „Монпарнас“ и „Сен-Жермен-де-пре“, за да потърсите локалите, в които младият Хемингуей е пишел кратките статии, с които е издържал семейството си, но и първите си разкази, чиито ръкописи (О! Ужас!) Хадли загубва, пътувайки с влак за Испания. И след това ще ви побиват тръпки, когато влезете в „Клозри де лила“, „Кафе дьо Флор“ или „Брасри Лип“.
Ако успеете да я намерите, прочетете и автобиографията на Силви Вартан „Между сянката и светлината“ или пък „На Витоша е паднал сняг“ на брат й, Еди Вартан, там ще ви развълнува искрената любов към родината на тези толкова известни и успели хора. И намерете някъде в youtube песента „La Maritza” на Силви Вартан, която, бидейки световна звезда, винаги подчертава, че е родена в „Iskretz, Bulgarie“, която просълзява българската публика със своето неповторимо изпълнение на „Я кажи ми облаче ле бяло“ и заради която р. Марица е едно от малкото български географски понятия, познати на широката публика във Франция.
Дано сме ви полезни, скъпи приятели. Четете! Четенето е пътуване на ума!
Останете вкъщи и бъдете здрави!
