Познат под името център „Жорж Помпиду” (пълното му име е Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou) или просто „Бобур”, тази парижка забележителност затваря врати за мащабен ремонт, който ще продължи до 2030 г. Критикуван, освиркван и подиграван при откриването си в едноименния квартал „Бобур” през 1977 г.,
в навечерието на своята 50-та годишнина
той се наложи като културна институция, една от емблемите на Париж, трета по посещаемост забележителност след Лувъра и Айфеловата кула.
Идеологът на построяването му е президентът Жорж Помпиду, който през 1969 г. иска да дари на страната си място като никое друго: център за изкуство и култура, който може да побере едновременно Националния музей за модерно и съвременно изкуство с международно измерение, голяма обществена библиотека (бъдещата Bpi), център за индустриално творчество и център за музикално изследване и творчество (Ircam), всички под един покрив в центъра на Париж.
За Клод и Жорж Помпиду центърът трябва да е място, където си дават среща всички форми на изкуството, и творците имат непосредствен контакт с почитателите си. Президентът не дочака откриването му – тази чест се пада на неговия наследник Валери Жискар д’Естен на 31 януари 1977 г.
Днес „музейната суперзвезда”* е изправена пред
икономически и екологични предизвикателства
които трябва да реши до 2030 г., посочва в статия за The Conversation Мари Баларини от Университет „Париж Дофин” (Université Paris-Dauphine). През този период музеят ще работи и дори ще разширява дейността си. Нов обект ще бъде открит в Маси (в департамент Есон) – като изложбено и културно пространство и депо за съхранение. Паралелно с това Бобур планира да увеличи международното си присъствие чрез пътуващи изложби.
За разлика от останалите музеи суперзвезди, като Лувъра и Д’Орсе или Музеят на Орсе, основан през 1986 г. на левия бряг на река Сена, центърът „Помпиду” е лишен от основна атракция, като Мона Лиза например, и това
прави бизнес моделът твърде неустойчив
смята Мари Баларини. Според нея липсата на универсално разпознаваеми произведения прави икономическия му модел „по-крехък, въпреки динамичното му програмиране и смела архитектура”. Приходите на Бобур са малко под 132 млн. евро през 2022 г., като 69% от тях са по линия на публичното финансиране. Така издръжката му струва на бюджета далеч повече от тази на Лувъра (44%) и на Д’Орсе (45% ). Собствените приходи на центъра, въпреки лекото си повишение след пандемията, представляват едва 31% от общите му приходи. Те все още са с 34 на сто под постъпленията през 2019 г. Постъпленията от билети, които са от решаващо значение за финансовата независимост на центъра, са с 18% по-ниски спрямо предпандемичната 2019-а. Приходите от гостуващи изложби бележат ръст от 43%, частично компенсирайки загубите в други области, според годишните отчети на институцията.
Националната одитна служба на Франция счита, че стратегията за диверсификация на музея е без ясна структура и не отговаря на изискванията за прозрачност на разходите. Експертите ѝ посочват, че възприетият прагматичен подход към привличането на средства подкопава дългосрочната устойчивост на икономическия модел. Затова икономическата стратегия на центъра е
изправена пред две ключови предизвикателства
според Мари Баларини – първото е свързано с нарастващата конкуренция от частни институции за съвременно изкуство в Париж, а другото – с екологичните последици от по-големия брой посетители.
Нови институции за съвременно изкуство, като фондацията Louis Vuitton и колекцията Pinault, променят културния пейзаж на Париж. Въпреки че са конкуренти на Бобур, те допринасят за цялостния имидж на Париж като световен център за съвременно изкуство, привличайки разнообразна и информирана международна публика. Центърът „Помпиду” също се възползва от тази динамична екосистема, въпреки че трябва да се конкурира с финансовите ресурси и колекциите на тези институции.
Въпреки нарастващата конкуренция през последните години, Бобур се налага като водещо място за модерно и съвременно изкуство, благодарение на богатата си колекция и иновативното програмиране.
Глобалната известност на Париж
в света на съвременното изкуство дава възможности, но и поставя нови предизвикателства пред центъра „Помпиду”. От една страна, той е изправен пред конкуренция от институции с емблематични колекции и по-големи финансови ресурси, но от друга той се възползва от тази оживена среда, което му позволява да запази статута си на водеща културна дестинация и да укрепи позициите си на световния пазар на изкуство. За да се възползва напълно от тази екосистема обаче, центърът трябва да продължи да обновява и да се адаптира към развиващите се икономически и културни реалности, като същевременно остава верен на мисията си да популяризира съвременното изкуство.
Едно от най-неотложните предизвикателства пред музея е
балансирането на икономическия растеж
с устойчивостта на околната среда. Според своя „Отговор на извънредната екологична ситуация: План за действие 2023-2025 г.“, Бобур има план за намаляване на въглеродния си отпечатък. Това е от решаващо значение, тъй като 82% от въглеродното въздействие на музея идва от посетители, особено международни, които пътуват по въздух с особено замърсяващ вид транспорт.
По-ниската привлекателност на музея за чуждестранни туристи, която Националната одитна служба критикува, всъщност може да се окаже полезна по отношение на въздействието върху околната среда. Като привлича повече местни посетители, центърът може да минимизира въглеродните емисии, свързани с международните пътувания, което го прави по-устойчива институция в дългосрочен план.
Този фокус върху национална аудитория може да се окаже
устойчива дългосрочна стратегия
във време, когато опасенията за околната среда се увеличават. Тя го утвърждава като институция от местно значение, което я прави по-устойчива на колебания в международния туризъм и на глобални кризи. Но тази стратегия си има цена – има голяма вероятност местната публика да се възползва от намалени или безплатни цени, докато международните изложения и разширяването могат да осигурят допълнителни приходи. Те обаче носят екологични предизвикателства.
Транспортирането на произведения на изкуството по целия свят допринася за въглеродния отпечатък на музея. Големите проекти, като обновяването на историческата сграда на центъра и изграждането на нов обект в Маси, са ключови за неговата модернизация, но идват със значителни екологични разходи.
Докато се подготвя за предстоящия петгодишен ремонт, Бобур трябва да открие начин да балансира финансовите си нужди с нарастващата неотложност на екологичната отговорност. За да осигури бъдещето си, музеят ще трябва да укрепне финансово, да запази позицията си на пионер в света на съвременното изкуство и същевременно да се адаптира към 21 век.
Забележителностите на Париж ще откриете с програмите на Руал Травел.
* Концепцията „музейна суперзвезда” е разработена от Бруно С. Фрей. Такъв статут имат емблематични културни институции, които привличат значителен брой посетители и генерират мащабни приходи от комерсиализиране на своите пространства и колекции и по този начин играят решаваща роля в местните икономики.
снимки: PIXABAY
