Някои нации изпитват носталгия към чайната, винения бар или кафенето, докато за поданиците на крал Чарлз III най-мили са кръчмите. Лондонските пъбове несъмнено са една от емблемите на английската столица. Те са не само места, където може да убиете няколко часа с добра пинта (1 английска пинта = 0,56826125 л), но и място за срещи – за семейства и за приятели, които отсядат по всякакви поводи.
Английските пъбове са важни обществени центрове
където си дават среща хора от различни социални групи – туристи, студенти, банкери и политици. Халба бира е добро решение както за слънчевите дни, така и през тъмните и студени месеци под ниските дървени тавани, близо до камината. Някои от тях датират от XIV-XV в. и пазят вековни истории за пирати и контрабандисти – например в The Prospect of Whitby, за велики личности, като самия Шекспир в The George Inn.
През 1357 г. крал Едуард III, един от най-успешните и динамични монарси на Англия, е въведен закон, според който обществените заведения трябва да са със табели. Изображенията върху тях подсказвали имената им, за да ориентират клиентелата, предимно бирници и пътници, в по-голямата си част неграмотна. Много от тях все още са запазени.
Една от най-старите кръчми е крайречната
The Prospect of Whitby („Перспективата на Уитби”)
разположена на брега на Темза в Източен Лондон край доковете в района Wapping. Пъбът отваря врати през 1520 г. под името The Pelican („Пеликанът”) и става свърталище на моряци, контабандисти и местни престъпници. Лошата слава му донася името Devil’s Tavern („Дяволската таверна”). И така чак до XVIII в., когато пожар изпепелява оригиналната кръчма, възстановена под името The Prospect of Whitby в чест на въглищен кораб, който редовно акостира отпред.
Сред редовните му клиенти са писателите Самюъл Пийпс и Чарлз Дикенс, и художниците Джеймс Уислър и Джоузеф Търнър. Намигване към тъмното му минало е бесилката с примка, която виси от балкона. Тя маркира Execution Dock – мястото, където престъпници (включително скандалният пират капитан Кид ) са намерили смъртта си.
Днес обикновени семейства с деца, туристи и британски филмови звезди сядат край бара с оригинално калаено покритие и се наслаждават на великолепна гледка към кейовете на Rotherhithe и кулите на Canary Wharf.
The Spaniards Inn („Гостилницата на испанците”)
кацнала на ръба на Хампстед Хийт (Hampstead Heath), е почти връстник на Prospect of Whitby. Сградата е построена през 1585 г. и първоначално служи за пункт за плащане на такси на границата на Финчли. Носи се легенда, че в този хан е роден прочутият разбойник Ричард Търпин, чието семейство е наемодател в началото на 1700 г. Дик е екзекутиран през 1739 г. в Йорк за кражба на коне.
Испанската страноприемница е увековечена от Чарлз Дикенс в първия му роман „Документите от Пикуик” (The Pickwick Papers); спомената е от Брам Стокър в „Дракула“; тя е известна като мястото, където бардът Джон Кийтс пише „Ода на славея” (Ode to a Nightingale).
The Hoop & Grapes („Обръч и грозде”)
в Алдгейт (Лондонското сити) е една от малкото стари дървени сгради, оцелели след Големия пожар от 1666 г. Като по чудо пламъците спират на петдесет ярда от вратата, което се счита за божествена намеса.
Един от най-старите пъбове в централен Лондон е построен през 1593 г. под името Hops and Grapes („Хмел и грозде”), за да подчертае, че тук се предлага както бира, така и вино.
The Lamb & Flag („Агнето и знамето”)
е на това място в Ковънт Гардън от 1772 г. Тогава е кръчмата е известна с името The Coopers Arms. Сегашното си име получава през 1833 г. Тухлената зидария на сградата е от 1958 г., зад нея е по-стара от XVIII в., която е заменила оригинална стена, издигната през 1638 г.
Кръчмата претендира за една от най-кървавите истории – на мястото, където е построена през 1679 г. поетът Джон Драйдън е нападнат от бандити, наети от Джон Уилмот, втори граф на Рочестър, с когото той е имал дългогодишен конфликт. През XIX в. в алеята до нея се организират кървави битки с голи ръце, заради което си спечелва прозвището The Bucket of Blood („Кофата с кръв“).
Източник: официален сайт
The Old Bell Tavern (Старата камбана)
на Fleet Street датира от 1678 г. Сградата е архитектурно бижу, дело на прочутия лондонски архитект Кристофър Рен. Човекът, проектирал катедралата „Свети Павел”. Той построява пъба за своите зидари, с които възстановява църквата St Bride („Сейнт Брайд”) след Големия Лондонски пожар. По това време на същата улица живее скандалния злодей Суини Тод, бръснарят демон от Флийт Стрийт, който е нещо като Торбалан за лондонските деца.
Днес в съседство с пъба за известни туристически атракции, сред които църквата St. Bride’s Church, катедралата St Paul’s Cathedral, Blackfriars Pier, The Royal Pump Museum и The Mercer Art Gallery.
И това далеч не е всичко – навсякъде в Лондон ще откриете традиционни кръчми с разнообразни напитки, които датират от векове, поднесени в стари помещения с потъмняла дървена ламперия и бар столове.
Голяма част от британския живот и култура се случват именно в тях, но нека не забравяме, че всъщност концепцията за кръчма датира от римско време. Таверните, бирариите и странноприемниците са скромни предшественици на британския пъб, който познаваме днес.
Използваните снимки са от профилите на пъбовете във Facebook.
