Основното историческо събитие, което се свързва с петък 13-ти, засяга пряко великия и мистичен орден на тамплиерите и именно от там ще започне нашата история.
Кои са тамплиерите?
Орденът на Тамплиерите е религиозен и военен орден, основан през 1118 г в Йерусалим. Неговите членове, облечени в бели дрехи с червени кръстове, осигурявали сигурността и защитата на Светите места и на пътищата на поклонниците. Те давали назаем пари на поклонниците, на кръстоносците, на благородници, крале и дори на папи и постепенно се превърнали в първите банкери в християнския свят и придобили несметни богатства и голямо влияние. Тамплиерите строели по пътя на кръстоносците и поклонниците към Божи гроб своеобразни крепости, наречени „командри” (от френски – commanderies), в които човек можел да депозира някаква сума пари срещу разписка и след това да изтегли колкото пожелае от тях – цялата сума или част от нея в друга такава „командри”. Това било начин да се пътува относително по-безопасно, без да се носят големи суми пари. Какво е това, ако не вид банкова операция – бележките, които се издавали срещу оставените пари, били са нещо като средновековни травел чекове или дебитни карти.
Тамплиерите притежавали, освен всичко друго, и много безценни имоти – най-богатите манастири в Европа и най-апетитните места в големите европейски градове (в Париж, на самия десен бряг на Сена, кварталът Маре, където по-късно биват построени Лувъра и резиденциите на аристократи и кардинали, бил тяхна собственост; в Лондон седалището им било в Темпъл, до ден днешен това е една от най-престижните части на Ситито, която днес приютява две от четирите адвокатски колегии на Лондон и сред сградите й се гушат малки църкви и статуи от времето на славния орден). Властта и богатствата, които тамплиерите натрупали, били трън в очите на много европейски владетели, но никой не смеел да се опълчи срещу ордена.
Преследването на тамплиерите
Спокойствието и развитието на този древен орден било рязко пресечено от френският крал Филип IV Хубави, който имал нужда да напълни хазната на Франция, за да финансира многобройните си военни кампании. Той не се поколебава да се изправи срещу най-силната финансова институция по това време – Орденът на Тамплиерите и да сложи ръка върху богатствата му.
На 13 октомври 1307 г. (петък) Филип IV Хубави заповядва да бъдат арестувани тамплиерите във Франция. Този печален ден слага началото на няколко години, през които тамплиерите са преследвани, разпитвани, жестоко измъчвани, обвинени в ерес, магьосничество, идолопоклонничество, содомия и прочие мислими и немислими грехове. Много от тях се признали за виновни, поради страшните мъчения по време на разпитите. Имотите на Ордена във Франция били конфискувани в полза на хазната. Този петък 13-ти обаче слага само началото на поредицата злощастни събития. Френският крал използва влиянието си, за да принуди папа Климент V в крайна сметка да отлъчи ордена от църквата, което се случва няколко години по-късно през 1312 г.
Проклятието на тамплиерите
На 19.03.1314 г, по заповед на френския крал, в Париж, на острова Сите, пред катедралата „Нотр-Дам” великият магистър на ордена, Жак де Моле и неговият най–близък приятел и сподвижник, Жофруа дьо Шарне, били изгорени на клада в присъствието на краля, на тримата му синове и на най-близките му съветници. Последните думи, изречени от Жак де Моле на кладата са “Съвсем скоро нещастия ще сполетят тези, които ни осъдиха несправедливо. Бог ще отмъсти за нашата смърт”. Великият магистър на ордена произнася проклятие към своите палачи и техните наследници на 19.03.1314. Eдин месец по-късно, на 20.04.1314, умира Климент V (папата изглежда е бил болен от рак на стомаха, лекарите му са го лекували като са му давали да пие стрити изумруди, което е ускорило смъртта му), а в края на годината – на 29.11.1314 умира и Филип IV Хубави. Тримата синове на краля управляват един след друг, но умират твърде бързо, без да оставят наследници. 14 години след кладата на тамплиерите династията на тогавашните френски крале – Капетингите, остава без директен наследник. Филип IV Хубави в крайна сметка носи несгоди на рода си с решението да присвои богатствата на тамплиерите.
Орденът на Тамплиерите престава да съществува и никога повече не бива възстановен. След разгрома му останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и според някои теории поставят началото на съвременното масонство. Има също данни, че в началото на ХІV век оцелелите рицари тамплиери или основават свой собствен орден, или се сливат със съществуващ по това време таен орден, по-късно споменаван като “Орденът на Розенкройцерите”.
