Годината на змията преминава в Годината на Огнения кон на 17 февруари 2026 г. Той ще властва над света до 5 февруари 2027 г.
Конят е седмото животно в 12-годишния цикъл на китайските зодиакални знаци. Предишни години на Коня са 1918, 1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002, 2014, а следващата е 2038 г.
В продължение на повече от 3000 години
дните в китайския лунно-слънчев календар се определят от движението на двете небесни тела. Месеците започват с новолунието, когато луната не се вижда на нощното небе. Новата година се отбелязва с новата луна, която се появява по средата между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие, някъде между третата седмица на януари и третата седмица на февруари.
Китай официално приема Григорианския календар през 1912 г., но традиционните лунни тържества се запазват. През 1949 г. Пролетният фестивал е обявен за национален празник.
Китайският зодиак следва 12-годишен цикъл
като всяка година е представена от конкретно животно. Според даоитската религиозна и философска традиция зодиакалният ред е определен от Нефритения император, който обявил състезание. Първите 12 животни, които го спечелили, си осигурили мястото в зодиака: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.
Във виетнамския зодиак биволът заема мястото на вола, а котката замества заека. Всяка година е свързана с личностни черти и се смята, че хората, родени през тази година, споделят тези качества.
Отвъд митовете и литературата, конете са играли централна роля в човешката цивилизация – за придвижване, търговия и комуникация.
В азиатската култура
конете са символ на сила, издръжливост и свобода
Китайски легенди разказват за „хиляда километрови коне“, които изминават огромни разстояния за един ден. Конят е бил най-често използваното транспортно средство в древното общество и се счита за №1 от шестте най-важни животни в Поднебесната империя, защото са елегантни, мощни и независими. Петте елемента на Коня са дърво, огън, вода, земя и метал.
Конете са били важни в имперския свят, използвани за културни, военни и селскостопански цели. Те са внесени от запад от номадски племена, с които империята е търгувала, и масово са използвани във военни кампании на династиите Хан, Тан, Мин и Цин. Те са характерен елемент в китайското изкуство по време на династията Тан; крилатите коне се появяват в древни китайски текстове: тианма („небесен кон“), цианлима („хиляда километров кон“) и лонгма („драконов кон“).
Лунната Нова година отбелязва началото на следващата година в лунно-слънчевия календар, който е разработен в древен Китай. Тя е възприета от съседните страни, където китайската философска традиция се разпространява чрез търговия, културни влияния и войни. Например, през 111 г. пр.н.е. китайската империя Хан поема контрола над региона, който сега е Виетнам, и честванията на китайската Лунна Нова година вероятно са въведени, за да заменят местните традиции. С течение на времето хората възприемат празника и виетнамският народ продължава да празнува Лунната Нова година дори след края на китайското управление.
Лунната Нова година е основен празник
в Китай, където поставя началото на Пролетния фестивал (Чунджие), в Корея – нарича се Соллал, и във Виетнам – Тет. Освен в тези три страни милиони хора по света ще отбележат Азиатската Нова година с 15-дневния фестивал на Лунната Нова година.
Преди началото му китайците почистват основно домовете си и така се освобождават от лошия късмет от старата година и привличат добрия през новата. След това домовете се украсяват с червени хартиени фенери – това е цветът на радостта и късмета. Традицията е записана в „Пролетни и есенни анали“ на майстор Лю, древен текст от 241 г.пр.н.е., въпреки че тя е още по-архаична. През първите два дни на Новата година по-младите членове на семейството получават червени пликове с пари (hong bao-на мандарин или lai see-на кантонски). Третият ден е по-тих и посветен на семейството, а седмият се счита за Ден на сътворението на човешките същества (renri) – тогава се честват всички рождени дни. Фестивалът на фенерите слага край на китайската Лунна Нова година – традиция, която датира от династията Хан (206 г.пр.н.е. до 220 г.)
Но всяко правило си има изключение – например, етническата група Мяо, която населява Югозападен Китай, празнува през ноември. Ритуалите са фокусирани върху земеделието и прибирането на реколтата.
Корейците празнуват три дни – от деня преди Нова година до деня след нея, като фокусът са възрастните членове на семейството, пред които правят дълбок ритуален поклон, а децата се даряват с дребни подаръци. Всички се обличат в ярки дрехи (ханбок), на трапезата се сервира супа от оризови сладки (токгук) и вечерта приключва с традиционната игра ют-нор.
Виетнамците започват да празнуват от 23-то число на последния месец на старата Лунна година. Те вярват, че през цялата година Земния джин (Ông Công) и Боговете на кухнята (Ông Táo) закрилят семействата. Членовете им се обличат в традиционни носии (áo dài ), на трапезата се слага поднос с пет плода като дар за предците, а на децата се раздават пликове с пари за късмет (lì xì).
Празненства се провеждат и в Австралия, Малайзия, Сингапур, Индонезия и Тайланд, белязани от улични фестивали, посещения на храмове и споделени трапези. Въпреки че традициите варират, темите остават постоянни: обновление, просперитет и надежда за предстоящата година. Годината на Коня поставя ново начало за движение, стремеж и промяна.
Може да се докоснете до културните традиции на Далечния Изток с програмите на Руал травел.
снимки: PIXABAY
