На 10 юли през нощта брониран камион с тежък метален сандък, охраняван от полицейски ескорт, прекоси Ламанша и влезе в подземния трезор на Британския музей в Лондон. Безценният товар, който пристигна в 02:50 ч., е застрахован за 1,2 млрд. евро.
Съдържанието на тайнствения контейнер, пътувал от Северна Франция, е разкрито пред малцина посветени – френския посланик в Лондон Елен Дюшен, директора на Британския музей д-р Никълъс Кулинан и неколцина куратори. Едно средновековно съкровище без аналог се завърна в земята, където е създадено преди 950 години, за да бъде изложено от 10 септември т.г. до 11 юли 2027 г. в Британския музей.
Гобленът от Байо е
средновековният сториборд на битката при Хейстингс
70-метровото ленено платно, извезано с вълнени конци в десет цвята, изобразява 58 сцени на събитията, довели до завладяването (единственото) на Острова от херцога на Нормандия Гийом, известен като Уилям Завоевателя след коронацията му за крал на Англия на 25 декември 1066 г.
Историята, разказана върху платното, започва през 1064 г., когато бездетният крал Едуард Изповедника нарежда на зет си Харолд Годуинсън да предложи на братовчед му Уилям в Нормандия английската корона. Въпреки че се кълне във вярност и на двамата, Харолд узурпира трона след смъртта на Едуард, което предизвиква Уилям да прекоси Ламанша начело на няколкостотин кораба със седем хиляди мъже и около две хиляди коня. Решителната битка на двете армии – англосаксонската и нормандската, е на 14 октомври 1066 г. край Хейстингс.
Изследователите са идентифицирали 626 персонажа (от които само шест жени), 202 коня, 41 кораба, 37 сгради, мечове и стрели, в т.ч. и тази, която слага край на живота на самопровъзгласилия се крал Харолд II. Най-често изобразяваните герои са Уилям, херцог на Нормандия, Едуард Изповедник, крал на Англия, Харолд Годуинсън, граф на Уесекс, и Одо дьо Контевил, полубрат на Уилям и епископ на Байо.
Гобленът с историята на великите мъже е създаден от жени
Романско художествено съкровище от XI в. вероятно е поръчано от епископ Одо, за да украси новата му катедрала в Байо през 1077 г. Първото документирано сведение за творбата е в опис на инвентара на храма от 1476 г. Тогава той е открит в един сандък, заедно с други забравени платове и везани одежди.
Историците спорят за произхода на бродерията. Едни смятат, че тя е създадена в Англия, вероятно в Кент, близо до Кентърбъри, след победата на Уилям Завоевателя. Други считат, че гобленът е сътворен в Нормандия или долината на Лоара във Франция. Аргументите в подкрепа на първата версия надделяват – през XI в. за жените от Кент се носела славата на прочути везбарки, а и самите изображения твърде много напомнят на рисунките в манускриптите, съхранявани в библиотеките на катедралата и абатството „Свети Августин“ в Кентърбъри.
Историята се пише от победителите
Изследователите са единодушни за едно – поръчител на творбата е полубратът на Уилям Завоевателя, който след победата става херцог на Кент, освен че е епископ на катедралата в Байо в Нормандия. В нея гобленът е осветен през 1077 г. Освен това духовникът има централна роля в историята, пресъздадена върху него – той се появява на бойното поле при Хейстингс, яхнал кон.
Художествената и историческа стойност на гоблена са безценни – сцените дават информация за ежедневието през Ранното Средновековие в Нормандия и Англия, за гражданската и военна архитектура, въоръжение и викингската традиция в мореплаването.
Като по чудо гобленът от Байо оцелява по време на окупацията
през Втората световна война. Френските власти го крият в специален сандък в мазето на местния хотел „Дю Доайен“, за да го предпазят от германските войски. Но въпреки това през 1941 г. той привлича вниманието на нацистката организация „Наследството на предците” (Forschungsgemeinschaft Deutsches Ahnenerbe) на Хайнрих Химлер, която събира исторически артефакти и проучва митове и легенди, за да докаже превъзходството на арийската раса. Проектът, наречен „Специална операция „Байо” (Sonderauftrag Bayeux), е ръководен от Карл Шлабов, експерт по текстил и ръководител на Института за германски костюми в Ноймюнстер, Германия. След двуседмичния си престой в Байо, той си тръгва от Нормандия, отнасяйки фрагмент от гоблена. Следите на бродерията изчезват … до март миналата година, когато са открити в държавния архив на Шлезвиг-Холщайн в Германия. Няколко месеца по-късно – през януари т.г. липсващият фрагмент е върнат на музея в Байо, където гобленът е изложен от 1983 г.
Дами от викторианската епоха създават копие
на прочутия гоблен, който може да бъде видян в музея в Рединг, само на половин час път с влак от лондонската гара Падингтън. То е създадено по идея на Елизабет Уордъл, изкусна бродирачка, която пътува до Байо, за да проучи оригинала. Тя събира около себе си още 35 викториански дами, които създават „Обществото по бродерия”, за да пресъздадат гоблена през 1879 г.
Копието се радва на небивал успех – изложен първоначално в замъка Уиндзор за кралица Виктория, той гастролира не само на Острова, но и в САЩ, Германия, Южна Африка.
Във времена, когато огромна част от населението е неграмотно, гоблените са популярен начин семействата да изобразяват своите истории и велики дела. Гобленът от Байо разкрива събитията, довели до края на една епоха, той разказва за битката, променила хода на историята на Англия.
Произведение на изкуството с такива размери е тест за всеки куратор и музей. Предизвикателство, с което Британският музей ще се справи, докато тече ремонтът на музея в Байо. Посещението му е включено в програмите на Руал травел за Лондон.
Снимки: British museum
