Не се сещам за друг творец, който толкова вдъхновено, мащабно, трайно, оригинално и успешно да е оставил своята новаторска визия върху облика на един град, както прави това Антонио Гауди в Барселона.
Доказателствата са на всяка крачка
в града, наричан Меката на каталунския модернизъм.
Антонио Гауди не е просто архитект, той е мечтател, новатор и визионер, променил начина, по който ние, останалите, възприемаме формата, религиозните символи и вярата. Името на родения на 25 юни 1852 г. в Реус новатор, намерил допирните точки между пространството и геометрията със символиката и природата, ще остане завинаги увековечено в причудливите цветни мозайки на Парк Гюел, неравната и елегантна фасада на Каса Батльо и осветената наскоро Саграда Фамилия.
Първата среща на Гауди с каталунската столица е на 16 години, когато с брат си Франческо пристигат в града, за да продължат образованието си. Това е време на културно и индустриално възраждане на Барселона (La Renaixença), което има за цел да издигне каталунския език и да съхрани каталунската идентичност.
През 1874 г. Гауди записва в Escola Tècnica Superior d’Arquitectura и когато го завършва директорът му Елиас Рогент казва: „Или сме дали диплома на луд, или на гений.“
Саграда Фамилия – апотеоз на гения на архитекта
Ако има едно произведение, което е донесло на Гауди международна слава, това несъмнено е базиликата „Саграда Фамилия“ – най-високата религиозна сграда в света, с височина от 172,5 метра, която доминира над силуета на Барселона. 144 години след започване на строителството ѝ на 19 март 1882 г., тя бе завършена и осветена от папа Лъв XIV в деня на почит към гения, когато светът отбеляза 100 години от трагичната му смърт.
Част от довършителни работи ще продължат до 2034 г. – някои детайли и преди всичко стълбището на фасадата „Глори“, водещо към главния вход, за която градската управа на Барселона все още не е дала разрешително. Проблемът е, че оригиналният проект на Гауди предвижда грандиозен вход, за чието изграждане се налага разрушаването на два блока със 150 апартамента и частни фирми, което засяга около 3000 жители на града. Когато архитектът съставя оригиналния план, околната територия е предимно земеделска земя.
Концепцията на Гауди била да построи църква, символизираща три важи етапа от живота на Исус Христос: Рождество, Страстите и Славата. Последната част от архитектурния пъзел – монументален кръст, колкото пететажна сграда с тегло около 100 тона, бе монтиран на върха на Кулата на Исус Христос през февруари. Последният щрих към произведението бе поставянето на стъклената скулптура Агнец Божий (Agnus Dei) на италианския художник Андреа Мастровито в самия му център. Кулата на Исус Христос е заобиколена от 17 други кули, посветени на дванадесетте апостоли, четиримата евангелисти и Дева Мария.
Драматичен обрат в живота на архитекта
настъпва през 1878 г., когато съдбата го среща с Еусеби Гюел и Бачигалупи, богат индустриалец и меценат на изкуствата. Именно той му поверява първия голям проект – Финка Гюел (Finca Güell) – имение в покрайнините на Барселона, отличаващо се с впечатляващи порти, върху които архитектът пресъздава легендата за Ладон, дракона, пазител на Градината на Хесперидите. Тя е в чест на каталунския поет Хасинт Вердагер и неговата епична поема „L’Atlàntida“, но и в памет на неговия баща Франческо Гауди – талантлив майстор не само на котли, но и сложни метални форми, които разпалват въображението на младия Антонио.
Първата къща на Гауди е Каса Висенс (Casa Vicens)
проектирана като лятна резиденция на семейството на Мануел Висенс, производител на теракотени плочки. Сградата е експлозия от цветове в съчетание на арабски, испански и индийски мотиви. Нейните ярки фасади, флорални орнаменти и ръчно изработени детайли са свидетелство на бунта на Гауди срещу академичните архитектурни догми.
Едновременно с нея той взема поръчката на адвоката Максимо Диас де Кихано за къща на атлантическото крайбрежие, на север в Комилас, Кантабрия, известна като Ел Капричо (El Capricho) – очарователна лятна вила с извисяващи се ориенталски куполи и облицована с теракотени плочки със слънчогледи.
Ако завиете надясно по Calle Caspe в началото на Пасео де Грасия (Passeig de Gràcia) в Барселона, ще се озовете пред друг шедьовър Каса Батльо (Casa Batlló), построена с камък от Монтжуик. Геометрично невъзможната конструкция разкрива умението на каталунския гений да интегрира светлината и цвета с дървото, желязото, стъклото, керамиката и камъка, използвани за сградата. Конструкцията пресъздава една приказна вселена от природа и фантазия.
Продължавайки по главната търговска артерия Пасео де Грасия стигаме до номер 92, където е
последната жилищна сграда, проектирана от Гауди
Каса Мила (Casa Milà), наричана още Ла Педрера (La Pedrera), чиято фасада наподобява сините вълни на море с ковани железни парапети, напомнящи на водорасли.
Парк Гюел в северната част на Барселона e мястото, което най-пълноценно разкрива визията на зрелия творец за хармоничната връзка на архитектурата и природа. Замислен като частно имение на бизнесмена Еусеби Гюел, днес той е най-посещаваното наследство от 15 ха на каталунския архитект, откъдето се открива впечатляваща гледка към града и залива.
Творческото портфолио на Гауди включва и друга религиозна сграда – Терезианският колеж (Colegio Teresiano). Във цялостната строга визия на комплекса – манастир и училище, от тухли и камък, се прокрадва модернизмът на гения.
Още като студент той става асистира на свои преподаватели. Това е времето, когато в Барселона навлиза уличното електрическо осветление и на младия чертожник е възложено проектирането на лампите на два площада Пла де Палау (Pla de Palau) и Плаза Реал (Plaça Reial).
Приживе Гауди няма славата, която има днес
От 1912 до смъртта си през 1926 г. той пише нова глава от живота си – изоставя буржоазните си клиенти, затваря се в малкото си ателие и води аскетичен живот, за да се фокусира върху проекта на живота си Саграда Фамилия. Така си спечелва прозвището „Архитектът на Бога”, чийто изкупителен проект днес е визитката на Барселона.
Шедьоврите на Антонио Гауди ви очакват с програмите на Руал травeл.
снимки: PIXABAY
