Днешният Париж дължи облика си на една личност, чието име се чува десетки пъти в екскурзоводските беседи, учи се по цели семестри от студентите по архитектура, свързва се с най-характерния за днешния град стил – от втората половина на XIX век – това е митичният барон Осман (Haussmann) – управител на Париж по времето на Втората Империя. Днес за една сграда е голям комплимент, когато се каже, че е „османова“ или, че има „османова фасада“ – обикновено това сериозно качва цената на жилищата в нея.
Повече от 200-години след рождението му, Париж остава завинаги белязан от следите, оставени от този велик човек, надарен с необикновен усет към урбанизацията – Жорж Южен Осман.
Името на този префект на Париж е известно и от едноименния централен булевард (Haussmann), на който са разположени големите магазини – Лафайет, Прентан и пр. Отношението на поколенията – парижани и туристи, към човека, оставил незаличимия си печат върху лицето на най-хармоничния град на света, може да бъде обрисувано с една дума и тази дума е почит. Напълно заслужена, бихме прибавили ние.
Като префект на Париж, в продължение на почти двадесет години (1853-1870), барон Осман разработва, с одобрението на императора Наполеон III, план за обновлението на града. Осман мечтае да замени тесните и криви улици, наследени от Средновековието с широки, ясно очертани, прави и привлекателни булеварди и да изгради навсякъде в Париж сгради с фасади на дворци. Двугодишният му престой в Лондон, преди назначението му, силно го е белязъл. Той желае да придаде на Париж, по подобие на столицата на британската империя, блясъка и престижа на един модерен град.
Водещата идея в проекта на Осман е перспективата – той връща „култа към правата линия”, толкова скъп на архитектурата на класицизма от XVII век. И не се поколебава да разруши обществени сгради като Пазара на Невинните или пък църквата „Св. Бенедикт”. По оста север – юг – от Гар дьо л`Ест (Източната гара) до Обсерваторията, са прорязани големи булеварди, както и по оста изток – запад – от Тронния площад (днес „Насион“) до „Етоал” (днес пл. „Шарл де Гол“ с Труимфалната арка). Именно седемте широки лъча (по-късно те стават дванадесет), които тръгват от „Плас дьо л`Етоал” (в превод „Площад на звездата“), ще подчертаят бляскавото величие на „Шан-з-Елизе”, такъв какъвто го познаваме днес.
Осман „преработва” тотално острова Сите, който до неговото време е имал средновековен изглед – с тесни улички, къщи с дървени греди. Той „отчуждава“ малките къщички, заплащайки на собствениците им – в повечето случаи бедни парижани, смехотворни суми, и на мястото на тези скупчени и строени на две на три кварталчета, прокарва широки билеварди и строи сгради с вид на палати. Например улицата, която е минавала на мястото на днешния Boulevard du Palais, който води от площад „Сен Мишел” на Левия бряг към площад „Шатле” на Десния бряг (минава пред Съдебната палата и Консиержери) е била десет пъти по-тясна от днешния булевард.
Очаквайте скоро и втора част, където ще Ви разкажем още за красотата на Париж и заслугата на Барон Осман.
