В първата част на тази статия (прочетете тук) Ви разказахме малко повече за това кой е Барон Осман и каква е заслугата му за това Париж да изглежда така, както го познаваме. Днес ще Ви разкажем още за неговите творения и преобразяването на Париж.
Макар и да има греха, че отрязва част от Люксембургската градина, грижата на Осман да осигури на парижани един по-здравословен град, го кара да изгради многобройни озеленени пространства и площади като парка Монсо – най-големият парк в Париж интра мурос или парка Бют-Шомон. Двете обширни зелени пространства, разположени съответно в западната и в източната част на града – Булонския лес и гората Венсен, са променени, в тях са изградени пространства за разходки, езерца и приятни ресторанти, така че те се превръщат в любими и модни места за разходка и отдих.
В архитектурно отношение, много строги правила регулират височината и стила на сградите. До ден днешен Париж спазва османовия закон, че сградите на една улица трябва да са еднакво високи. Това от само себе си регулира височината на сградите в целия град, на което се дължи легендарната красота на парижките покриви, гледани от птичи поглед.
Освен това Осман нагала всички сгради да имат класически фасади. Подобните една на друга фасади на сградите са наредени в редица и излъчват аристократична импозантност. Говори се за „естетически рационализъм”. И тъй като по това време Париж се разраства – много забогатели индустриалци от провинцията и много чужденци се стремят да се заселят в града, всъщност всички свободни за строителство места в центъра на града, биват оползотворени. Трябва да признаем, че много малко е строено в централната част на Париж след Осман. Затова целият град е с каменни фасади в класически стил или в стил Ар Нуво (като парижкият Ар Нуво е много „внимателен“, той винаги се подчинява на законите на класицизма, за да не влиза в дисхармония с околните фасади и обикновено се развихря в интериорите на сградите – например сградата на днешния музей Орсе (бившата гара Орсе) или на първия магазин Самаритен. И целият град е унитарен, хармоничен, каменен и бял, с характерните „френски“ прозорци, с парапетите от ковано желязо по тях и митичните мансарди на таванските етажи.
Префект Осман изгражда също модерна система за оттичане на дъждовната вода и водопроводна мрежа. Строи църкви (в кварталите Монмартр, Паси и Отьой), театри (Шатле и Театр дьо ла Вил) и гари (Лионската гара и Гар дьо л`Ест).
Счита се, че барон Осман е преобразил като цяло общо 60% от физиономията на Париж. А това, помислете си, е титаничен труд! Тази страст за преустройство се предава и на други градове като Руан, Авиньон, Тулуза, Лион, Бордо и най-вече Марсилия, а дори и Брюксел.
Дейността му в служба на преобразованието на Париж, позволява на Осман да достигне до поста сенатор през 1857 г, член на Френската Академия на Изобразителните изкуства през 1867 г, става кавалер на ордените на Почетния легион през 1847 г, на Гранд-офисие през 1856 г и накрая – на Големия кръст.
Оспорван от част от населението, като го упрекват, че прави жилищата в Париж недостъпни за по-скромните социални слоеве, Осман е освободен от поста си на префект няколко месеца преди падането на Наполеон III.
Осман завършва професионалната и обществената си кариера като депутат, избран между 1871 и 1881 г.
Насладете се на истинския шедьовър на Осман с пътуване до един от безспорно най-красивите градове в света – Париж, с предложенията ни, които ще намерите ТУК!
I love Paris! <3