Денят на народните будители – да си припомним историята на празника

Денят на народните будители, който честваме на 1-ви ноември, е един от най-светлите и вдъхновяващи български празници. Тогава отдаваме почит на всички просветители, книжовници и революционери, празнуваме всички онези, които са отдали живота си за въздигане на българския дух и обогатяване на народа чрез делото и примера си. Денят на народните будители е празник с интересна история – преминава през своите възходи и падения. Кои са най-интересните неща, които трябва да знаете? Ние се постарахме да ги обобщим.

Историята започва още през 1909 г., когато празникът се чества за първи път в гр. Пловдив. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски – български духовник, считан за най-великия български светец, покровител и закрилник на българския народ. Можем да вярваме, че примерът на Свети Иван Рилски и дал идеята за честване и на всички останали български будители, които са дали всичко от себе си, за да съхранят българското общество и неговите ценности. 

Няколко години по-късно, през 1922 г., Денят на народните будители бива обявен за официален празник, но под името Празник на всички “заслужили” българи. Макар и да звучи не толкова тържествено, този празник е бил много ценен от цялото българско общество. Исторически този период бележи трудно за България време – краят на Първата световна война. Тежки времена на душевна разруха, затова и приетото предложение на Стоян Омарчевски за отбелязване на този празник идва в много подходящ момент. Този празник подпомага целия народ по пътя към възстановяването, като всички будители са служели за пример и опора, благодарение на които българския народ успява да се е върне към равновесието и духовната стабилност. 

Но празникът дава пример, опора и вдъхновение за българите до 1945 г. Тогава, по време на комунистическия режим, празникът бива отменен. С този акт комунистическата власт се е опитала да омаловажи делата на будителите и техния цялостен принос към една по-добра България. Но въпреки това, този празник остава дълго време в българската памет.

След дългото прекъсване, на 28 октомври 1992 г. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, традицията на празника бива възстановена. За това прекрасно дело благодарим на покойния Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати България”. Благодарение на него и 36-тото Народно събрание до ден днешен можем да отдадем своята почит на всички български герои, независимо дали оръжието им е било меч, револвер или писалка – те всички са допринесли за запазване на силния български дух.

В този ден е важно да си спомним за имената на:

Паисий Хилендарски – монахът, положил грижи да припомни на българите славното им минало, да възроди патриотизма и народното самочувствие. 

Хора като Софроний Врачански, направил първия препис на “История славянобългарска”, Петър Берон – автор на ”Рибния буквар”, човекът придал нов вид на нашето образование, Васил Левски и Христо Ботев – национални герои, жертвали себе си за българския народ, Любен Каравелов, Добри Войников и още много други достойни българи! 

Нека в този ден не забравяме да благодарим и на съвременните будители, които срещаме всеки ден около нас – нашите учители, нашите съвременни писатели и поети. Благодарим Ви!