На 20 км от центъра на Кайро и на два километра северно от пирамидите на платото Гиза издига величествена снага Големият египетски музей (GEM). След 23 години строителство и неколкократно отлагано откриване, заради Арабската пролет и пандемията, светът отброява дните до голямото събитие, планирано за 3 юли.
GEM е най-големият музеен комплекс в света
посветен на една цивилизация. Той заема площ от 500 000 кв. м, колкото 80 футболни игрища. Заради огромния си размер остъкленото триъгълно здание получи прозвището „четвъртата пирамида”. В залите му са изложени над 50 000 експоната, 30 000 от които не са показвани досега. Вече работи и новото летище Sphinx International, което ще обслужва посетителите на музея и пирамидите. Те са част от генералния план за развитие на платото „Гиза 2030“.

11-метрова статуя на Рамзес II от червен гранит
посреща посетителите в атриума на мегамузея. Както в храма Абу Симбел в Нубия ликът на великия владетел е огряван от слънчевите лъчи два пъти в годината – на рождения ден на фараона и на датата на неговата коронацията.
Каменният колос е роден в кариерите на Асуан и пренесен до храма на Птах в древната столица Мемфис преди 3200 години. През 1820 г. шестте парчета на 83-тонната статуя са открити от италианския египтолог Джовани Батиста Кавилия, който неуспешно я предлага на италиански херцог, а след това и на Британския музей. В следващите близо 130 години отломките лежат на левия бряг на река Нил до 1954 г., когато тогавашният президент Гамал Абдел-Насър нарежда статуята да бъде пренесена и издигната на площад Баб Ал-Хадид пред Централната гара на Кайро. Поставянето ѝ в атриума не е случайно. Колосът на входа е най-ярката илюстрация за мащаба и амбицията на новата музейна институция.

Вляво от фоайето е голямото стълбище, чиито 108 стъпала със статуи – на Тутмос III и неговата мащеха Хатшепсут, на дядото на Тутанкамон Аменхотеп III и неговия син Ехнатон, се издигат на 26 м височина. 12-те галерии отвеждат посетителя на разходка от 7000 г. пр. н. е. до IV в. и хвърлят светлина върху живота на по-неизвестни фараони и техните съпруги, както и на обикновени хора. Основните галерии са разделени на четири епохи: прединастично и Старо царство, Средно царство, Ново царство и гръко-римско. На най-горната площадка се открива вълшебна гледка към платото Гиза и трите пирамиди на фараоните Хуфу, Хефрен и Микерин – гледка, която трябва да промени начина, по който светът вижда, проучва и интерпретира Египет.
17 лаборатории на 10 м под земята
са работното място на 144 консерватори и изследователи, които с изключителна прецизност възстановяват древни артефакти и оценяват тяхната историческа и културна стойност. Най-големият изследователски център е създаден през 2010 г. През следващите седем години през лабораториите му преминават около 40 000 артефакти, между които тези от гробницата на Тутанкамон, 70% от които досега не са проучвани и реставрирани.

За пръв път съкровищата на момчето цар
открити в Долината на царете от английския археолог Хауърд Картър през 1922 г., ще бъдат изложени пред публика. Реплика на гробницата, направена от фондация Factum, която досега бе инсталирана в съседство до дома на археолога, ще бъде преместена в музея. За първи път ще бъдат показани заедно трите вградени ковчега на Тутанкамон. Двата външни са от позлатено дърво, инкрустирано със стъкло и полускъпоценни камъни, а вътрешният – от 109 кг злато. Цялата колекция наброява около 5000 артефакта, включително неговите златни тронове, пръстени, магически амулети, бастуни, кутии, колесници и прочутата златна погребална маска. Те разкриват фрагменти от начина на живот на младия фараон и модата на аристократите от този период.

Две лодки на неговия предшественик Хуфу
отпреди 4600 години, също ще бъдат изложени. Една от тях ще бъде показана за пръв път. Построени от ливански кедър, те са открити близо до южната страна на Голямата пирамида от египетския археолог Камал Ел-Малах през 1954 г. Едната, в сравнително добро състояние при намирането ѝ, досега бе изложена в малък музей близо до пирамидата на фараона. Тя е най-старата оцеляла дървена конструкция. Подобна на кораб, лодката е дълга 44 метра, широка 6 метра и тежи 45 тона. По чудо оцелелият плавателен съд беше тържествено транспортиран в масивна, изработена по поръчка метална кутия. Втората лодка е била разглобена и поставена под масивни варовикови плочи от древните египтяни. Намерените 1700 дървени части, медни приспособления и 60 гребла са реставрирани и сглобени.

Голямата цел на мегамузея
е да върне хегемонията върху изучаването на египтологията, която отдавна е доминирана от учени от други нации. Повечето разкопки и изследвания през XIX и XX в., когато Египет е контролиран от външни сили, са извършени от авантюристи, богаташи и археолози от Европа и Съединените щати. Те оформиха представата за древната египетска история по начин, който не винаги бе достъпен за местните.
GEM притежава класата на Британския музей и Лувъра, категорични са специалисти. Огромният комплекс е с потенциал да вдъхнови и обучи ново поколение изследователи от Египет. Идеята за това се заражда през 90-те години на миналия век, когато става ясно, че старият музей на площад Тахрир, построен през 1900 г., е отеснял за 7000 посетители дневно.

Строителството на музейния комплекс погълна над 1 млрд.долара, от които 950 милиона заем от Япония. Над 1550 архитекти от 83 страни се състезаваха в конкурса за дизайн, наблюдаван от Агенцията на ООН за култура и наука ЮНЕСКО и Международния съюз на архитектите. Базираните в Дъблин архитекти Heneghan Peng бяха избрани през 2003 г. с целева дата за завършване през 2009 г.
Чудесата на Египет продължават да очароват и впечатляват, привличайки милиони посетители всяка година. Туризмът е ключов сектор за икономиката на страната, който носи прихходи от 14 млрд. долара годишно. Очаква се приносът на GEM от входни билети за 5 млн. посетители годишно да е 55 млн. долара.
Снимки:PIXABAY