Испанското училище по езда с неговите елитни коне е единствената институция в света, където класическите конни умения (haute école) все още се практикуват в оригиналния си вид. И то не къде да е, а в бароковата атмосфера на Императорския дворец във Виена. Дългогодишните тренировки превръщат ездача и коня в неразделно цяло, в една великолепна хармония с музиката, която публиката високо оценя. И всичко това на фона на
удивителната архитектура на манежа
обграден от белокаменни балюстради, мраморни галерии и колони, осветени от меката светлина на огромните полилеи, дело на Йозеф Емануел Фишер фон Ерлах между 1729 и 1735 г. Сградата, проектирана от него, първоначално е замислена като място, където аристократичните младежи на Виена да се обучават по езда.
Към края на XVII в. дворът на Хабсбургите решава, че се нуждае от по-стабилна среда за езда, отколкото досегашната дървена зала осигурява. Строителството ѝ обаче се отлага, заради двумесечната обсада на Виена (14 юли-12 септември 1683 г.) от армията на султан Мехмед IV, водени великия му везир Кара Мустафа паша. Така едва през 1729 г. започва работата по днешната главна арена за Испанското училище по езда (Spanische Hofreitschule) в границите на двореца Хофбург.
Залата с манежа е същата от официалното ѝ откриване през 1735 г. от император Карл VI, чийто портрет е в единия край.
Впрочем Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах става любим архитект на императора. Негови забележителни барокови сгради са великолепната църква Karlskirche и Държавната зала (Prunksaal) на Австрийската национална библиотека.
Не всеки кон е подходящ
за изтънчената испанска езда. На манежа в Испанската школа за висша езда от откриването и досега излизат само липицанери. Първите сведения за породата датират от 60-е години на ХVІ в., когато арабски коне са кръстосани с испански. През Ренесанса интересът към класическата обездка нараства неимоверно. Тогава се смятало, че испанските коне са най-подходящи за тази цел, заради изключителната им здравина, красота и интелект.
По заповед на Максимилиан II, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия и император на Свещената Римска империя, породата започва да се отглеждат в Кладруб през 1562 г. Осемнадесет години по-късно неговият брат ерцхерцог Карл основава конезавода в Липица (дн. Словения), недалеч от Триест, близо до Адриатическия бряг, където има първокласни пасбища. Оттам идва и името на породата.
От самото начало на съществуване на завода в него се отглеждат арабски жребци. През XVIII в. там са внесени допълнителни испански, германски и датски коне, но систематичното кръстосване започва едва в началото на ХІХ в. От 1918 г. породата се развъжда в австрийския конезавод Пибер, в Унгария, Румъния, Чехия и Словакия.
Липицанерите се раждат с тъмна козина и постепенно придобиват характерната си бяла козина между шест и десетгодишна възраст – въпреки че селективното развъждане за бяла козина започва едва в началото на XIX век. Всяко чифтосване следва вековни кръвни линии, съчетани със съвременни знания, за да се запазят характерът и качеството на движение.
Конете преминават през тренировъчния център в Хелденберг и във Виена настъпва звездният им миг. Тяхното обучение преминава през три етапа, изградени върху доверие, търпение и последователност: Remontenschule (основно обучение), Campagneschule (училище за кампании) и Haute École (гимназия). Само най-талантливите жребци излизат пред публика, овладели висшата дресура levade или capriole.
Сутрешната тренировка Мorgenarbeit дава представа за продължителните тренировки на ездачите и техните липицанери. Тя започва с прости упражнения за релаксация, както и тренировки за усъвършенстване и прецизиране на определена техника. Всеки ездач е отговорен за обучението на собствения си кон.
Традиционните скокове не се практикуват всеки ден и затова се виждат само от време на време по време на сутрешните тренировки. Веднага след приключването им за жребеца има награда от ръката на ездача.
Отначало представленията са само за гости на двора
а в началото на миналия век – отворени за обществеността, но само за специални поводи. Редовните спектакли започват през 1918 г. след разпадането на Австро-Унгарската империя. Отначало те са кратки, за разлика от сегашната програма, която започва с „Младите жребци“, пристигнали от конезавода Пибер. Следва изпълнението „Всички стъпки и движения на гимназията“, където четири жребци изпълняват всяко движение, включено в Гран При на Олимпийските игри.
Идва ред на „Па-дьо-дьо“, изпълнен от два коня в огледален образ. Спектакълът продължава с „Работа с ръце“ – конете демонстрират различни скокове, и приключва с един жребец „На дълъг повод“ изпълнява всички движения. Той е с червена юзда с трензел и червен шабрак (покривало за седло) със златния герб на Австрийската империя. Кулминацията настъпва с 20-минутният „Училищен кадрил“ на фона на класическа музика.
От декември 2015 г. ездаческото изкуство на Испанското училище по езда е класифицирано като нематериално културно наследство от ЮНЕСКО. Представленията може да видите с програмите на Руал травел.
