„Моне и времето” е името на тематичната изложба, с която Музеят на Оранжерията (Musée de l’Orangerie) в Париж ще отбележи стогодишнината от неговата смърт. Експозицията от 40 творби на Бащата на импресионизма, част от които са взети от музея „Орсе“ (Musée d’Orsay), музея „Мармотан Моне“ (Musée Marmottan Monet) и други институции, ще бъде открита на 30 септември т.г. и ще продължи до 29 март 2027 г.
Роденият на 14 ноември 1840 г. в Париж
Оскар Клод Моне е считан за основател на импресионизма
течение в изобразителното изкуство, което се заражда във Франция в средата на XIX век.
Картините на импресионистите се отличават с деликатни мазки на четката и акцент върху светлината. Картината на Моне „Импресия. Изгряващо слънце“, дава името на движението. През целия си творчески път той създава няколко ключови серии картини, като „Купи сено”, „Руанската катедрала” и „Водни лилии”, в които рисува една и съща композиция в контекста на сменящата се светлина през деня и през сезоните.
Пет години след раждането му семейство Моне се мести в Льо Хавър, Нормандия, където баща му управлява магазин за храни. Младият Клод се прочува в училище с рисуваните от него карикатури на преподавателите. Известността му носи нови поръчки – за шаржове на известни негови съграждани, които излага на витрината на магазин за рамки, и ментор – художника Едуард Буден.
След смъртта на майка си през 1857 г. Моне се връща в Париж и се присъединява към ателието на швейцарския майстор Шарл Глейр. Времената са трудни за него и съквартиранта му Пиер-Огюст Реноар, с когото водят бохемски живот. Тогава, едва
16-годишен влиза в обществото на художниците
които формират основата на модерното художествено течение, сред които са Едуар Мане, Пиер-Огюст Реноар, Фредерик Базил и Алфред Сислей.
Тези ранни години, белязани от мизерия и преследване от кредитори, той споделя с Камил Донсио, негова съпруга и модел. Художникът участва в редица изложби, организирани в знак на протест срещу твърдия формализъм на традиционалистите от Acamedie Salon – официалната годишна художествена изложба, спонсорирана от френското правителство, и картината „Импресия, Изгряващо слънце“, изложена през 1874 г., дава името на движението.
Моне бил убеден, че за да бъде изкуството жизнено, непосредствено и вдъхновено от природата, трябва да се рисува на открито, а не в ателие, и това става ключов принцип на импресионизма.
През 1870 г., когато Франция и Прусия воюват,
Моне се установява в Лондон и посещава Националната галерия
където изучава пейзажите на Джон Констабъл и морските пейзажи на Джоузеф Търнър. Художникът е запленен от Темза, особено когато въглищният дим създава зрелищна мъгла над водата.
Сена го омайва по същия начин – рисува я „през целия си живот, във всеки час, през всеки сезон“, както сам признава. „Никога не ми е омръзнала: за мен Сена е винаги нова“, твърди Моне пред приятели. В периода между 1872 и 1875 г. той създава повече от 50 картини, чийто сюжет е реката.
През 1883 г. след смъртта на Камил, Моне купува имение на 70 км от Париж и се установява в китното нормандско селце Живерни, заедно с тогавашната си спътница Алис Оашде и осемте им деца. Легендата разказва, че прочутият художник се влюбил в него, зървайки го от влака на път за Гасни. Запален градинар,
той запретва ръкави и превръща имота в шедьовър
който отразява естетическите му виждания за перспектива, симетрия и цветове. Нещо повече неговото творение, известно още като Нормандския двор (Clos Normand), се превръща във вдъхновение за много от най-великите му платна. Заселвайки се в Живерни, Моне обявява: „Вече не съм добър за нищо друго освен за рисуване и градинарство“.
Широка пътека, обградена с кипарис и смърч, води от портата до входната врата на къщата, а цветните лехи са ограничени от ниско подрязани чемшири. След дълги спорове с Алис той нарежда чемширите и нейните любими смърчове да бъдат изкоренени и на тяхно място монтирани метални арки, по които пълзят розови храсти. Ябълковите дървета са заменени от черешови и японски кайсиеви дървета, земята се превръща в килим от лалета, нарциси, ириси, ориенталски макове, божури…
Този пейзаж той превръща в единствен обект за изкуството си
от тук нататък. С течението на времето Моне се увлича все повече и повече и търси редки и екзотични видове – така се появява прочутото езеро с водни лилии, над които са надвесени плачещи върби, и боядисан в зелено японски мост. Това е най-мащабният и известен градинарски подвиг, който ще бъде претворен в 250 картини. Така през 1890 г. се ражда цикълът „Водни лилии” („Нимфеи”), на който Моне се посвещава до смъртта си през 1926 г.
Две зали в Музея на Оранжерията са специално проектирани за неговите големи панели, които той дарява на Франция в деня след Примирието от 1918 г.
„Нимфеите” са основен акцент в изложбата
която ще бъде открита в Музея на Оранжерията – „Сикстинската капела на импресионизма”, както го наричат, където са изложени и досега.
Клод Моне е пионер на френското художествено движение, известно като импресионизъм. Той превръща атмосферните условия, промените в светлината и улавянето на мига в основна тема на своето творчество. Въпреки че сериите картини изглеждат композиционно прости, художникът е адаптирал палитрата и четката си към всяка времева ситуация, предавайки сложността на цвета, светлината и текстурата върху всяко платно.
Цялото си творчество той посвещава на близките си и местата, които познава най-добре. В ранните години рисува горите на Фонтенбло, парижките булеварди, селата по Сена, крайморските градове и цъфтящите полета, а по-късно в Живерни – зряла пшеница, пищни градини и водни лилии.
Снимки: PIXABAY
