Насред джунглата в самото сърце на Шри Ланка се издига една самотна скала. Преплетени галерии и 1200 стъпала отвеждат до върха ѝ. Смелчаците, преминали през някогашната лъвска паст, изградена от тухли и гипс, преодолели последните паянтови стълби по отвесната гранитна стена, са възнаградени с поразителна 360-градусова гледка.
Сигирия или Лъвската скала в провинция Матале (на 170 км от столицата Коломбо и на 150 км от международното летище Бандаранаике в Катунаяке) е една от
най-зрелищните и най-загадъчни забележителности
в Шри Ланка. Този укрепен дворец разказва история за предателство, отцеубийство, параноя, трагедия и архитектурен гений. Построен през 477 г. сл. Хр. от принц Кашяпа, който след като узурпира трона на баща си крал Дхатусена мести властовия център от столицата Анурадхапура на това непристъпно място. Старият владетел умира, зазидан по заповед на сина си в стените на новата резиденция, а законният наследник – принц Могалана, се спасява с бягство в Южна Индия.
Мястото не е избрано случайно. Историческите хроники свидетелстват за желанието на Кашяпа да пресъздаде небесната крепост в Сигирия (известна на синхалски като Сигири гала) по подобие на Алакаманда, митичния будистки град на боговете и дом на Кубера, който се издига на висок скален масив.
През следващите 18 години крал Кашяпа I превръща гранитната скала в недосегаема крепост, високо в небето. Разкошният дворцов комплекс е инженерно чудо с обширни терасовидни градини с езера и фонтани, поддържани от сложна хидравлична система, действаща и до днес. Парковите алеи отвеждат до няколко пещери за медитация, наследени от будистката общност, населявала мястото през III-II в. пр. Хр. Изгражда величествен вход към двореца под формата на приклекнал лъв, от който днес са запазени само предните лапи, и строи разкошен дворец на платото, извисяващо се на 200 м над тропическата гора.
Оцелелите великолепни фрески на небесни девици
(известните като „Девиците от Сигирия“) в една от западните галерии на път към върха, са свидетелство за изтънчената украса на скалния комплекс. Някои изследователи считат, че именно 500-те кралски наложници, известни със своята чувствена красота, са вдъхновили изображенията. Други предполагат, че фигурите, от които само 21 са запазени до днес, са на апсари – ефирни богини, които се спускат от небесата, за да благословят цитаделата.
На десет метра под галерията с образите на девиците е т.нар. Огледална стена – полирана до блясък триметрова тухлена стена, покрита с варова мазилка, където височайшите гости на краля оставяли стихове и послания. Днес те дават представа за мислите и чувствата на хората, изкачили Сигирия преди векове. В галерията от графити са идентифицирани около 1800 записа – стихове, куплети и едноредови реплики, които представляват най-ранните сведения за синхалски като писмен литературен език, както и за санскрит – езика на дворцовата поезия и будистките писания в региона.
Кашяпа I издига самия дворец върху площ от 1.6 ха върху платото
от него днес е останал тронът му, изсечен в камъка, основите на жилищните помещения на краля и свитата му, зали за аудиенции, административни сгради, голям плувен басейн, захранван от водни резервоари и градини.
Басейните на върха на скалата са пълни с дъждовна вода, а серия от дренажи, издълбани в скалата, я свързват с голям резервоар, който се захранва с подземна тръбопроводна система, за да снабдява градините с вода.
Една от най-удивителните характеристики на Сигирия е нейната съвършена система за управление на водите, която все още функционира. Сложните градини в подножието на скалата са поддържани от сложна мрежа от резервоари, цистерни и подземни водопроводи, които пренасят вода от далечно разстояние.
През 495 г. сл. Хр. след 18 години изгнание прокуденият принц Могалана се завръща на острова с наемници. Узурпаторът прави фатална грешка и повежда армията си в равнината. За да избегне блатиста местност, слонът му поема в погрешна посока, а войската дезертира, мислейки, че кралят бяга. Останал сам Кашяпа слага край на живота си.
Възкачил се на трона,
Могалана дарява Сигирия на будисти, които я превръщат в манастир
духовно място, каквото е било преди царуването на Кашяпа. През следващите векове монасите бавно заличавали фреските и спомена изтънчения живот на монарха и неговите наложници, докато джунглата бавно настъпвала. Скалата е напълно изоставена след XIV в. и почти забравена през следващите седем столетия.
Британците колонизатори откриват Лъвската скала през 1831 г. – по време на разходка майор Джонатан Форбс от 78-ми Хайлендърски полк забелязва обраслото плато. Проучванията му започват през 1890 г. от Х.К.П. Бел, археологическият комисар за Цейлон и Малдивите. Ще минат още двадесет години, преди скалата отново да се върне в полезрението на обществеността. През 1907 г. британският изследовател Джон Стил посещава Сигирия и инициира международна дискусия за бъдещето на дворцовия комплекс. Мащабните археологически проучвания и консервацията на древния град започват през 1982 г., когато е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Сигирия е повече от археологически обект; скалният комплекс е свидетелство за напредналата цивилизация, изкуство и инженерство на древна Шри Ланка. Лъвската скала е отлична дестинация за любителите на историята, природата и всеки, който иска да се докосне до богатото културно наследство на тази островна нация, включена в програмите на Руал травел.
Снимки: личен архив
