Италия е необикновена страна, в която ще се влюбите веднага. Историята, изкуството и архитектурата, храната и виното, модата, идиличните пейзажи на Тоскана, драматичните скалисти Доломити и живописното крайбрежие (полуостровът се къпе в пет морета – Лигурийско, Тиренско, Йонийско, Средиземно и Адриатическо море) – на Ботуша има за всекиго по нещо. Списъкът с най-добрите места за посещение е твърде дълъг, затова ще се доверим на експертизата на ЮНЕСКО. От Пиемонт и Ломбардия през Венето и Лацио до Пулия и суровата Базиликата, Италия е с най-много обекти на световното културно и природно наследство – 58. Избираме пет от тях – не толкова популярни, но със сигурност впечатляващи.
Амалфийското крайбрежие
Считано от ЮНЕСКО за изключителен пример за средиземноморски пейзаж, крайбрежието на Амалфи е една от най-запомнящите се дестинации в Италия – стръмните скали се спускат почти вертикално в Тиренско море, а китни селца се оглеждат в тюркоазените му води. Тук е един от най-живописните и популярни трекинг маршрути „Пътят на боговете” (II Sentiero Degli Dei). 7-километровата пътека през билото от Nocelle до Bomerano е свързвала хората от дълбока древност.
Costiera Amalfitana се простира на 11 231 ха по южното крайбрежие на Сорентинския полуостров на територията на 15 общини в провинция Салерно и с право може да бъде определен като пейзаж с изключителна културна стойност. Природата е непокътната – пейзажът е белязан от скали и гори, цитрусови градини и лозя и същевременно е хармонично съчетана с резултатите от човешката дейност.
Регионът е бил населен от праисторически времена – за това свидетелстват останки от палеолита и мезолита, намерени в Позитано. През 4 в.пр.н.е. той става римска територия и е интензивно населен до началото на Средновековието. Римските патриции идвали на брега на Соренто, за да си починат и да се насладят на даровете на Campania Felix.
В южната част на полуострова планините Латари образуват естествената граница – тя се простира от Монти Писентини до Тиренско море, разделяйки така Неаполитанския залив от този на Салерно. Обект на ЮНЕСКО са четирите основни крайбрежни зони – Амалфи, Атрани, Регина Майор и Реджина Минор, и някои второстепенни – Позитано, Праяно, Четара и Ерчи.
Вулканът Етна
Вулканът Етна, най-мощният в Европа, е един от най-активните и емблематични в света и е пример за протичащите геоложки процеси и вулканични форми на релефа. Със своите 3352 м височина той доминира над източния бряг на о. Сицилия. Макар и опасен, този вулкан предлага великолепни гледки.
Етна е емблематично място, обхващащо 19 237 необитаеми хектара в най-високата част на едноименната планина. Историята на изригванията му може да бъде проследена преди 500 000 години и поне 2700 години от тази дейност е документирана.
Всяка година 10 000 туристи се изкачват на Етна, привлечени от тръпката да видят с очите си действащ вулкан. Последното пробуждане на чудовището бе на 23 май тази година, когато намиращият се в подножието град Катания бе покрит със слой пепел.
Кастел дел Монте (Замъкът на хълма)
Край град Андрия се издига скалист хълм, върху който е кацнал удивителен замък с перфектна осмоъгълна форма, доминиращ над околния пейзаж на Мурджия в Южна Италия близо до Адриатическо море. Построен е по заповед на Фридрих II Хоенщауфен през 1240 г. Императорът на Свещената римска империя посещава за пръв път Пулия през март 1221 г. и веднага се влюбва в този богат регион, където може да ловува. Само две години след това той мести столицата на Кралство Сицилия от Палермо във Фоджа.
„Местоположението на замъка, перфектната му осмоъгълна форма, както и математическата и астрономическа прецизност на оформлението му отразяват широкото образование и културна визия на неговия основател”, казват от ЮНЕСКО.
Помпей и Херкулан
Трагичната съдба на богатите някога градове Помпей и Херкулан вълнува хората векове – от съдбовната дата 24 август 79 г. сл. н. е., когато Везувий изригва и ги затрупва под тонове пемза и пепел. През 1599 г. архитектът Доменико Фонтана открива останки на Помпей, но вероятно шокиран от еротичните фрески на публичен дом, ги погребва отново. Разкопките на римския град са подновени през 1748 г. Откривателят на Херкулан е принц Д’Елбеф – той се натъква на града през 1709 г., докато копае над мястото на театъра. Началото на разкриването на града започва век по-късно.
Особеност на Помпей са графитите по стените на вилите – политически лозунги са надраскани по стените на вилите, тъй като по време на изригването предстояли избори. В Херкулан пък са открити стотици восъчни плочки с юридически текстове и над 1800 свитъци папирус с гръцки философски текстове.
Тиволи
На 30 км североизточно от Рим на варовиковия хребет Sabine Hills над дерето, изсечено от река Aniene, е град Тиволи. Римските патриции обичали древния Тибур заради хладния въздух, идващ от хълмовете, и като бягство от Рим. Днес Тиволи е известна туристическа дестинация заради двете прочути вили – на Адриан и Вила Д’Есте.
Вила Адриана е комплекс от класически сгради и съоръжения, символ на абсолютната власт, създадени между 117 и 138 г. сл. н. е. от император Адриан. Построена като убежище от Рим, вилата е проектирана като идеален град и включва архитектурните традиции на Древна Гърция, Рим и Египет. Днес останките на около 30 сгради се простират върху 120 хектара от хълмовете Тибуртин в Тиволи; те включват театри, храмове, дворци, библиотеки, градини, складове и подземни галерии.
Ренесансовата Вила д’Есте на херцозите на Ферара от семейство Есте заема 4.5 ха площ на хълма Сабина. Дворецът и градините са проектирани от Пиро Лигорио по поръчка на Иполито II д’Есте – кардинал, архиепископ на Милано, архиепископ на Лион и епископ на Новара. Той е вторият син на Алфонсо I д’Есте, херцог на Ферара, Модена и Реджо, и втората му съпруга Лукреция Борджия, дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия.
Вила д’Есте в Тиволи е една от най-забележителните и изчерпателни илюстрации на ренесансовата култура в нейния най-изтънчен вид.
заглавна снимка: PIXABAY
