Музей на романтиката е новата атракция на Париж

Музей на романтичния живот (Musée de la Vie romantique) в Париж посреща първите си посетители в бившия дом и ателиета на холандско-френския художник Ари Шефер (1795-1858). Това стана възможно след мащабен ремонт за 3,8 млн. евро, извършен от Basalt Architecture през последните три години.

Къщата е построена в живописното подножие на Монмартър през 1830 г.

когато новите квартали с жилищни комплекси и частни имения заменят овощните градини. Районът с модерно градско планиране, разположен между днешните Големи булеварди и площад „Клиши”, граничещ с улиците „Бланш”, „Мъчениците” и „Сен Лазар”, се превръща в център на артистичния и литературен живот в Париж под името „Нова Атина” (Nouvelle Athènes). Името отразява духа на епохата – това е времето, когато в Европа се заражда движението „Филики Етерия” (Дружество на приятелите) на европейски интелектуалци, които подкрепят войната за независимост на Гърция (Гръцкото въстание от февруари 1821 до юли 1832).  Сградите в неокласически стил, построени в периода 1820-1860 г., носят архитектурни елементи с препратки към гръцката класика.

Емблематичен квартал, който изниква сред полето, е компилация от градската модерност, интелектуалния жизнерадостен дух и очарованието от античността. В началото на XIX в. той е пълна противоположност на гъсто населения и мръсен център на Париж. Близостта до театрите на Големите булеварди привлича театрални звезди като Франсоа-Жозеф Талма, мадмоазел Марс и мадмоазел Дюшеноа. В него избират да се установят художниците Теодор Жерико, Орас Верне, Теодор Шасерио и Йожен Делакроа, компазиторите Фредерик Шопен, Шарл Гуно, Ектор Берлиоз и Жорж Бизе. Престижният кръг се допълва от писателите Жорж Санд, Виктор Юго и Александър Дюма, и поетите Шарл Бодлер и Теофил Готие. Така „Нова Атина” се превръща в символ на епоха, когато Париж се утвърждава като европейска столица на романтизма.

На този фон роденият в Холандия художник-романтик Ари Шефер се премества със семейството си в сърцето на „Нова Атина” на улица „Шаптал“ № 7 (сега № 16) през юли 1830 г. По това време той е учител по рисуване на децата на херцога на Орлеан. Негови съседи са Теодор Жерико (Rue des Martyrs) и Йожен Дьолакроа (Rue Notre Dame de Lorette), а след 9 години към тях се присъединяват Жорж Санд и Фредерик Шопен (Rue Jean-Baptiste Pigalle).

Елегантният павилион в италиански стил, типичен за периода на Реставрацията

е с партер (първо ниво), етаж над него (второ ниво) и таван, разположени около павиран вътрешен двор с две отделни градини със спокойна и изискана обстановка. Вътрешното оформление следва класическа схема: вляво от входа е трапезарията, свързана с кухнята в сутерена чрез тясно стълбище; големият салон през два големи еркера се отваря към едната градина, а излазът към другата е от малката стая за пушачи. Горният етаж е запазен за частните апартаменти – просторната спалня е разположена над големия салон. В двора са разположени две ателиета със стъклени покриви, използвани за работа и изложби – след 1848 г. тук е съхранявана част от колекцията на семейство Орлеан.

Малкото студио е използвано за приеми и

бързо се превръща в център на романтичния културен живот

всеки петък между 1831 и 1858 г. Шефер събирал тук художници, писатели, музиканти и мислители от ранга на Йожен Делакроа, Франц Лист, Фредерик Шопен, Полин Виардо, Мари д’Агул, Росини, Тургенев, Чарл Дикенс, както и Пиер-Жан дьо Беранже, Огюстен Тиери, Алексис дьо Токвил и Анри Мартен. „Петъците на улица Шаптал“ превръщат къщата в незаменимо място на парижкия романтизъм.

В края на живота си Корнелия завещава творбите на баща си на няколко френски институции (Лувъра, Версай, Безансон) и на музея в Дордрехт, където художникът е роден. Имотът остава в семейството до 1956 г., когато е прехвърлена на френската държава, която го превръща през 1982 г. във филиал на най-стария парижки музей „Карнавале” (Musée Carnavalet), посветен на историята на града.

Тригодишният ремонт, извършен от Basalt Architecture

се фокусира върху дървената конструкция, покрива и фасадите. Дограмите, рамките и капаците на прозорците също са възстановени в духа на епохата. Под ръководството на дизайнерското студио Àkikо колекцията е внимателно подбрана – от 2340 произведения на изкуството, ще бъдат изложени едва 300, сред които е наскоро реставрираното платно на Шефер „ Фауст в ателието му“ (1831).

Филм, който разказва историята на дома, посреща посетителите. Касата за билети, магазинът за сувенири и гардеробът са приютени в бившите работни пространства в двора. Нова пътека свързва градината с ресторанта в оранжерията на музея. Нов маршрут през музея включва мултимедийни елементи – музика, текст, звукови пейзажи, които потапят посетителите в духа на романтиката.  

Партерният етаж е посветен на „Романтичния живот“, изследвайки артистичната среда на Шефер и неговия кръг от видни приятели, включително композитора Фредерик Шопен, певицата Полин Виардо и художника Йожен Делакроа. Цяла зала е посветена на писателката Жорж Санд.

Фокус на експозицията на втория етаж са четирите основни теми на романтизма: литературата, фантастичното, природата и пейзажът, и емоцията. Една от изложените картини е „Бурята” на Ари Шефер (около 1820 г.).

Първата временна изложба, разположена в двуетажното многофункционално пространство извън основната сграда, ще бъде посветена на небесни пейзажи от Пол Юе (1803-1869), близък сътрудник на Шефер, вдъхновен от великите английски майстори като Констабъл и Търнър. Неговите картини на небето ще бъдат показани редом с произведения на Делакроа, Пол Фландрен, Теодор Русо, Жорж Мишел, Йожен Изабей и Йожен Буден.