Броени дни остават до затварянето на кулата Монпарнас (Tour Montparnasse), най-грозната сграда в Париж, според някои. Предстои тоталната ѝ реконструкция, която ще продължи до 2030 г.
Красив или грозен, небостъргачът предлага една от най-забележителните гледки във френската столица. 360° панорамна гледка към Града на светлината, включително и Айфеловата кула се открива от Observatoire de la Tour Montparnasse – площадка с площ от 800 кв. м, разположена на 210 метра височина. Кулата се гордее с най-високия ресторант в Европа и като щаб на предизборните кампании на двама президенти – Франсоа Митеран и Еманюел Макрон. Тя
доминира над града в продължение на 53 години
и дразни парижани. „Най-добрият начин да не я видите е все пак да сте вътре в нея“, признава пред Le Figaro един от първите ѝ наематели, перифразирайки коментара за Айфеловата кула на известния френски драматург, писател, журналист и адвокат Тристан Бернар: „Най-красивата гледка към Париж е от върха ѝ, единственото място, от което не можете да я видите“.
Историята на небостъргача започва през 1934 г., когато Френската национална железопътна компания (SNCF) решава, че гарата в Монпарнас не отговаря на нуждите ѝ, а освободеният терен може да се използва за друга цел. Той е част от живописния квартал, чието име в превод означава „планината Парнас” – хълм, насред полето, изравнен през 1725 г. Тогава това е място извън границите на града, където през XVII и XIX в. художници, писатели, студенти, актьори и обикновени пройдохи прекарват времето си в освободени от данъци върху алкохолните напитки кабарета по улица „Рю дьо ла Гете“. По-късно в тях се изявяват Морис Шевалие и Едит Пиаф. Едно след друго отварят врати известните и до днес кафенета „Le Dôme“ (1897 г.), „La Rotonde“ (1911 г.), „Le Select“ (1925 г.) и „La Coupole“ (1927 г.).
Първите проучвания дали теренът е подходящ за бъдещия небостъргач са проведени през 1959 г. Въпреки критиките на обществеността четирима архитекти – Юрбен Касан, Йожен Бодуен, Луи дьо Ойм дьо Мариен и Жан Собот, изготвят проекта в периода 1966-1969 г., а междувременно министърът на културата Андре Малро издава разрешение за строеж с благословията на президента Жорж Помпиду. Строителството му отнема само 4 години и той е открит на 18 юни 1973 г. Със своите 100 000 квадратни метра офис площи, 25 асансьора и панорамен ресторант, сградата е истински „град в града “.
Небостъргачът ще претърпи пълна метаморфоза
според проекта на консорциум от френски архитекти Nouvelle AOM, спечелил конкурса през 2017 г. Очакванията тогава са, че редизайнът ще приключи до 2024 г. за летните Олимпийски игри в Париж. Идеята на екипа е, отблъскващата тъмна фасада да бъде заменена с по-лека и прозрачна структура, чиито вертикални линии са разчупени от веранди, потънали в зеленина, и градина с буйна растителноост на покрива.
Обновяването на търговския център е поверено на италианския архитект Ренцо Пиано, прочул се с Център „Помпиду” през 70-те години на миналия век. „Няма да разрушаваме, ние ще трансформираме“, обещава Пиано, който предлага тромавата бетонна платформа в основата на кулата да бъде издълбана от криволичещи пешеходни алеи и площадче, оградено с дървета. Голямата озеленена пиаца ще разполага с кафенета, тераси, културни и спортни съоръжения. „Мащабът на новите сгради е калибриран, за да се вплете в околната градска тъкан, засилвайки усещането за уютен парижки квартал, а не за монолитен комплекс“, подчертава Пиано.
„Ако можех да съборя кулата Монпарнас и да я превърна в градина, щях да бъда много щастлив“, признава кметът на XV район Филип Гужон. Той приветства проекта на Пиано, защото счита, че той ще придаде автентичен парижки стил на района в духа на 20-те години на миналия век, когато клиенти на местните бистра са Пабло Пикасо, Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Джеймс Джойс.
Проектът на стойност 300 милиона евро ще бъде изцяло финансиран от четиридесетте съсобственици на сградата. Всички техни наематели ще я напуснат до края на следващия месец, за да могат да започнат ремонтните дейности. 40 000 м² от старите тъмни стъклопакети ще бъдат използвани повторно, например като елементи за табели, и частично рециклирани в мебели.
Париж не е град на небостъргачи
Изключение са „Монпарнас” и „Триъгълникът” в югозападната част на града, чието откриване предстои. Високите сгради се издигат единствено в бизнес района „Ла Дефанс“, разположен западно от границите на Париж.
Дори и спорна, смелата архитектура и централното разположение на кулата Монпарнас я правят емблематична забележителност, вдъхновявала редица творци през десетилетията, като писателите Хенри Милър и Симон дьо Бовоар. Тя е фон във филма на„La Haine“ на Матийо Касовиц.
За да откриете най-добрите гледки към Париж, се доверете на програмите на Руал травел.
снимки: PIXABAY
