Един от най-големите музейни комплекси в света затвори за безпрецедентен ремонт, който ще продължи 14 години. Става въпрос за петте държавни музея (Staatliche Museen zu Berlin) на остров Шпрееинзел в Берлин, които спряха да приемат посетители от 23 октомври. Най-значимата част от дългосрочния проект ще бъде изграждането на цяло крило, което ще свърже “Пергамон” с останалите на Острова на музеите. Първият етап от него вече започна и ще приключи след три години и половина.
Ремонтите в северното крило, където е прочутият Олтар на Зевс от Пергама, и в централната част на сградата вече започнаха, но южната няма да е готова до 2037 г. Част от експонатите са пренесени във временната зала Das Panorama срещу Музейния остров, а друга част ще бъдат включени в пътуващи по света експозиции.
Deutsche Welle писа, че част от сградния фонд е в
лошо структурно състояние
което я прави негодна за посетители и изложби. Усилията за възстановяване ще бъдат насочени към установени щети, причинени от различни фактори, в това число от влага и остарели системи за поддръжка. Мащабният ремонт ще струва около 1,5 млрд. евро по предварителен план.
Петте държавни музея, които формират ансамбъла на Острова на музеите, са построени в периода 1824-1930 г. от пруските крале. Комплексът в северната част на остров Шпрееинзел (Spreeinsel) включва Старият музей (Altes Museum), Новият музей (Neues Museum), Старата национална галерия (Alte Nationalgalerie), музеите „Боде” (Bode Museum) и „Пергамон” (Pergamon Museum).
Откриването на Троя от германския търговец и любител археолог Хайнрих Шлиман поставя началото на треската за антики в края на 19 в. Редица изследователи се отправят към Анатолия, Вавилон, Урук, Асур и Египет. Османската власт е великодушна и предоставя щедри условия за споделяне на откритията и така важни архитектурни паметници, скулптури и съкровища попадат в Музейния остров в Берлин. Най-прочут е
Пергамският музей
построен по планове на архитекта Алфред Месел в периода 1910-1930 г. Скоро след като е построена малката сграда е заменена от просторен комплекс с три крила, в които са настанени колекциите от класически антики (Antikensammlung), от Близкия изток (Vorderasiatisches Museum) и ислямско изкуство (Museum für Islamische Kunst).
Музеят носи името на Пергама (Пергамон), столица на едноименното царство в Западна Анатолия, разположена на 335-метров хълм над днешния турски град Бергама. През първата половина на 2 в.пр.н.е. в центъра на агората му цар Евмен II издига внушителен олтар, посветен на бог Зевс, чиято основа е украсена с мраморен фриз, изобразяващ битката на олимпийските богове с гигантите (Гигантомахията). Вътрешните стени на двора са украсени с релефи, които проследяват живота на легендарния основател на града Телеф, син на Херакъм и Авга.
Олтарът е открит и пренесен в Берлин през 1886 г. от германският инженер Карл Хуман, който от 1878 г. проучва акропола.
Впечатляваща е
Пазарната порта на Милет
(Markttor von Milet), издигната около 100 г. сл. Хр. по времето на управление на император Адриан като разкошен портал между северната и южната агора на древногръцкия град. Силно земетресение събаря съоръжението през 10-11 в., открито в началото на 1900 г. от експедиция, водена от Теодор Виганд. 750 тона фрагменти от него са докарани в Берлин и археологът ги показва на кайзер Вилхелм II, който остава изумен и нарежда реконструкцията на портата в пълен мащаб „като театрален фон“ в Пергамския музей. Портата е повредена по време на Втората световна война и реставрирана през 50-те години на миналия век.
Портата на Ищар
и Улицата на процесиите от Вавилон, изградени при управлението на Навуходоносор II, направиха музея известен в целия свят. За да покаже своето могъщество и същевременно да свърже съдбата на династията с висшето вавилонско жречество, Навуходоносор започва през 575 г.пр.н.е. мащабни строежи, които превръщат Вавилон във великолепна столица. Тогава е изградена и портата, посветена на вавилонската богиня Ищар, украсена с гланцирани тухли с изобразени върху тях дракони, зубри и лъвове, символизиращи боговете Мардук , Адад и Ищар. Веднъж в годината Портата на Ищар и свързаният с нея Път на процесиите са били използвани за шествие – част от религиозен фестивал, отбелязващ началото на новата селскостопанска година.
Те са открити от германския археолог Робърт Колдевей по време на разкопки на хълма „Касър“ от 1904 до 1914 г. След края на Първата световна война през 1918 г. портата и улицата са монтирани в музея. Излагането им в Берлин е една от най-сложните архитектурни реконструкции в историята на археологията.
Островът на музеите в Берлин е дом и на още един световноизвестен шедьовър.
Бюстът на Нефертити
е изложен в залата на Северния купол на Neues Museum. Прочутото изображение на египетската царица е открито на 6 декември 1912 г. от германския археолог Лудвиг Борхард. Смята се, че прочутият бюст е изработен през 1345 г.пр.н.е. от скулптор на име Тутмос. Той е с височина 48 см и тежи около 20 килограма. През 1913 г. образът от варовик е пренесен тайно в Германия от Джеймс Саймън, предприемач, финансирал разкопките в Амарна – столица на Египет по време на управлението на фараон Ехнатон. Дълги години бюстът не е изложен по искане на Борхард и чак през 1920 г. официално е подарен на държавата и през 1924 г. е изложен в Египетския музей в Берлин.
Освен него колекцията съдържа мумии, ценни папируси и статуетки. Музеите Alte представят гръцки и римски експонати, а отсрещното крило е посветено на немската живопис, където платна на Каспар Давид Фридрих и пейзажист Карл Блехен заемат централно място. В северната част на Острова на музеите е „Боде”, който се откроява с медения си купол. Величествената сграда с меден купол приютява нумизматична колекция и византийско изкуство.
загавна снимка: PIXABAY
