Германски замък от 19 в., пясъчни дюни и лагуни в Бразилия, дворец в Буркина Фасо, застрашен от войната в ивицата Газа древен манастир, основан от св. Иларион, и мемориал, свързан с правата на човека и Нелсън Мандела в Южна Африка са сред новите 24 обекта на световното наследство, признати от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за 2024 г.
Обектите на световното наследство на ЮНЕСКО – 1223 на брой в 168 държави, са едни от най-посещаваните места. Титлата дава не само световно признание, но и насърчава тяхната защита като природно и културно наследство. Онези от тях със статут на „изключителна универсална стойност за човечеството“ отговарят на поне един от 10 основни критерия, които ги причисляват към шедьоврите на човешкия творчески гений или към превъзходните природни феномени.
На 46-ата сесия на Комитета за световно наследство, която се проведе от 21 до 31 юли в Ню Делхи, 24 обекта бяха включени в списъка, като 19 от тях са обявени за обекти на световното културно наследство, пет – обекти на световното природно наследство, а един е смесен.
Виа Апия, Италия
Този 650-километров римски път превърна Италия в лидер по брой обекти – общо 60, включени в Списъка на ЮНЕСКО.
Via Appia Antica (800 км) е най-старият и най-важният път в Римската империя, който следва Апенинския полуостров и свързва Рим с южното пристанище Бриндизиум (дн. Бриндизи). Строителството на 800-километровия път започва през 312 г.пр.н.е. по заповед на консула Апий Клавдий Цекус, като стратегически път за военни завоевания към Изтока и Мала Азия. До 4 в. този път се удължава и дава възможност на градовете, които свързва, да растат и да се появяват нови селища, улеснявайки селскостопанското производство и търговията.
Павираният каменен път е наречен regina viarium (кралицата на пътищата) не само заради важността му, но и заради удивителния пейзаж. В Рим той започва от Porta San Sebastiano, преминава покрай църквата Domine Quo Vadis, през редица катакомби и гробници. Първият крайъгълен камък е вдясно на портата, зазидан в стената.
Централната ос на Пекин, Китай
Китай гони Италия по брой обекти в Списъка на ЮНЕСКО – 59. Последно включена е Централната ос на Пекин: ансамбъл от сгради, който свидетелства за идеалния ред на китайската столица. Оста е дълга 7,8 км и започва от Барабанната кула и Камбанарията на север до портата Йонгдингмен на юг, като преминава през сърцето на историческия Пекин и включва бивши императорски дворци и градини, жертвени структури и церемониални и обществени сгради. Заедно те свидетелстват за еволюцията на града и са доказателство за имперската династична система и градоустройствените традиции на Китай.
Местоположението, оформлението, градският модел, пътищата и дизайнът показват идеалната столица, както е предписано това в древния текст Kaogongji, известен като Книгата на разнообразните занаяти.
Районът е заселен от около 3000 години, но самата Централна ос възниква по време на династията Юан (1271-1368 г.), която установява своята столица Даду в северната част. Обектът включва и по-късни исторически паметници от династията Мин (1368-1644 г.), подобрени по време на династията Цин (1636-1912 г.).
Резиденция “Шверин”, Германия
С включването на замъка „Шверин” обектите на ЮНЕСКО в Германия вече са 54. Резиденционният ансамбъл в столичния регион на Хамбург е архитектурен и ландшафтен ансамбъл, по-голямата част от който е построен през 19 век от великите херцози на Мекленбург-Шверин.
Освен огромни паркове, резиденцията включва 38 запазени сгради, включително дворци, свещени и културни сгради, съдебна инфраструктура със съдебни доставчици и официални резиденции, както и административни и военни сгради. Всички те образуват изключителен архитектурен ансамбъл, който отразява историцизма на времето, вариращ от неоренесанс до необарок и неокласика, с влияния от италианския Ренесанс.
Моидамс, Индия
С кралския гробен комплекс и светилища Чарайдео Мойдам, построени от династията Ахом в североизточна Индия, обектите на ЮНЕСКО в страната стават 43.
Charaideo Moidams са разположени в подножието на планините Patkai Ranges в щата Асам и представляват гробни могили, под които са положени телата на кралете и кралиците на Ахом с огромни погребални дарове – храна, коне, слонове и роби. 90-те модиама са с различен по размер кух свод, изграден от тухли и камъни, подкрити с пръст за период от 600 години. Мемориалният комплекс включва и други културни елементи като церемониални пътеки и водни тела.
Мините на остров Садо, Япония
Обектите на ЮНЕСКО в Япония вече са 26 с включването на Златните мини на остров Садо, на около 35 км запдно от брега на префектура Ниигата. Този огромен комплекс се състои от златната мина Nishimikawa и мината за добив на злато и сребро Aikawa-Tsurushi, които са експлоатирани 400 г. до 1989 г. Мината Aikawa е известна също като Sado Kinzan и е основна туристическа забележителност
Остров Садо е с вулканичен произход и включва две успоредни планински вериги, простиращи се от югозапад на североизток и разделени от алувиалната равнина Кунинака. Златни и сребърни находища са образувани от издигането на хидротермалната вода до земната повърхност и образуването на вени в скалата.
Останалите обекти са:
Граници на Римската империя, Румъния
Монументален ансамбъл Бранкуши в Търгу Жиу, Румъния
Културен пейзаж на езерото Кенозеро, Русия
Хегматане, Иран
Места на наследството на Нелсън Мандела, Южна Африка
Мелка Кунтуре и Балчит, Етиопия
Исторически парк Phu Phrabat Bat, Тайланд
Кралският двор на Тиебеле, Буркина Фасо
Манастир Свети Иларион / Тел Ум Амер, Палестина
Археологическото наследство на комплекса пещери на Националния парк Niah, Малайзия
Културен пейзаж на археологическия район Al-Faw, Саудитска Арабия
Плейстоценски окупационни обекти, Южна Африка
Исторически град и археологически обект Геди, Кения
Ум Ал-Джимал, Йордания
Пустинята Бадайн Джаран, Китай
Национален парк Lençóis Maranhenses, Бразилия
The Flow Country, Великобритания
Пещерата Vjetrenica, Равно, Босна и Херцеговина
Te Henua Enata, Маркизките острови, Франция
Списъкът на ЮНЕСКО за световно наследство помага за защитата на различни обекти от огромно значение за бъдещите поколения. Това, което прави концепцията за световно наследство изключителна, е нейното универсално приложение. Обектите на световното наследство принадлежат на всички народи по света, независимо от територията, на която се намират.
снимки: UNESCO
