Дни след като пищно шоу постави края на Олимпийските игри в Париж, дойде време за равносметка. Риск от терористични атаки, заплаха от руснаците, опасения за високи цени на билетите, евентуален колапс на трафика… Слава богу, кошмарите не се сбъднаха, за което организаторите на игрите във френската столица заслужават адмирациите на света. Нещо повече французите избраха необичаен декор за церемонията по откриването – своите знакови забележителности, и така доказаха, че могат да се справят с най-рисковата сцена. Но това, което направи тази олимпиада специална, бяха туристите и десетките хиляди доброволци, които с небивал ентусиазъм подкрепиха събитието. Заедно със служителите по сигурността, те им осигуриха една пъстра и безгрижна лятна приказка по трибуните и извън тях. Дори Сена бе достатъчно чиста, за да се плува в нея за първи път от повече от сто години.
Париж беше епицентърът на света
Международният олимпийски комитет (МОК) също е доволен. Нищо по-добро не можеше да се получи, за да подобри опетнения имидж на организацията. Най-накрая „нормални“ игри в западна, демократично управлявана страна без големи ограничения и разногласия. Париж и французите показаха, че това е възможно. Макар че имаше и забележки. Безспорните герои на олимпиадата – спортистите, бяха настанени в доста спартански квартири, докато официалните – в изискани петзвездни хотели.
Наистина ли Олимпийските игри са
добра сделка за градовете домакини?
Доказателствата сочат, че такава е трудно постижима. Домакините топят бюджетите си, инвестирайки в специфични спортни съоръжения, за настаняване и транспорт, който да поеме огромния приток на спортисти и туристи. Да вземем например, отложените за 2021-а игри в Токио, които погълнаха 15,4 млрд. долара – с 244% над предвидения бюджет. Предишната в Рио струваше на организаторите 352 на сто над първоначално предвиденото. И то защото домакините са длъжни да гарантират, че ще покрият всеки преразход. Това е една от причините много градове с потенциал да се отказват от кандидатура за домакинство. Само 11 бяха заявленията за домакинство през 2004 г. Тогава игрите се проведоха в Атина. За тези през 2008-а – десетима, и те се състояха в Пекин. За 2012-а (игрите в Лондон) – заявленията бяха девет. Олимпийските игри през 2016 г. бяха присъдени на Рио – за тях се конкурираха четири оферти, а за 2020 г. (Токио) – само три. За домакинство през 2024 г. се бореха само двама. За олимпиадата през 2028 г. има един-единствен кандидат и това е Лос Анджелис.
Мнозина са на мнение, че слабата активност е породена от финансовите последици за домакините. Разходите за Олимпиадата през 2004 г. предизвикаха
финансовата криза в Гърция
Няколко дни след края ѝ Гърция предупреди еврозоната, че данните за държавния дълг и дефицита ѝ ще бъдат по-лоши от очакваното. Бедствието не закъсня – страната отчете дефицит над два пъти от допустимия в еврозоната и последваха години на рецесия. Близо половин милион гърци емигрираха зад граница, а нивото на безработица сред младите достигна 58% през 2013 г.
Монреал, който беше домакин на игрите през 1976 г., също плати своя дан, след като похарчи безпрецедентните 1,2 млрд. долара за строителството на олимпийския стадион. И десетилетие след това плащаше дълга си.
Страхът от непосилни разходи отказа от надпреварата за домакинство през 2024-а Бостън и Будапеща. Тогавашният кмет на американския град Мартин Уолш подчерта през 2015 г., че това е „ангажимент, който не мога да поема, без да гарантирам, че градът и жителите му ще бъдат защитени. Отказвам да ипотекирам бъдещето на града“.
В Будапеща повече от 250 000 души подписаха петиция с искане градът да се откаже от кандидатурата си и да насочи парите към изграждането на модерни болници и училища. Игрите
не винаги оставят мрачно наследство
През 1984 г. Олимпийските игри в Лос Анджелис се провеждат с почти изцяло съществуваща инфраструктура и реализираха печалба от 215 млн. долара. Париж има всички основания да повтори този успех. Организаторите са използвали доколкото е възможно съществуващите съоръжения и евтини временни места – например стадиона в сянката на Айфеловата кула на Марсово поле, който бе домакин на плажния волейбол. Цената на игрите изглежда е останала близо до първоначалния бюджет от 8,5 милиарда щатски долара.
Домакинството на игрите може да осигури
трайни ползи за местните общности
независимо от цената. Пример за това е Лондон. Игрите през 2012 г. предоставиха нови съоръжения, жилища и транспортни връзки, които допринесоха за възстановяването на източните квартали на британската столица. В анкета, проведена десет години след събитието, две трети от възрастните в Лондон потвърдиха, че домакинството е оставило положително наследство.
Според проучване на МОК от 2022 г. 85% от стадионите, местата и конструкциите, използвани на олимпиадите все още се използват. Най-старият мраморен стадион Panathenaic бе домакин на първата модерна олимпиада в Атина през 1896 г., както и през 2004 г. (за състезанията по стрелба с лък и маратон). Днес той е популярна туристическа атракция, на която се провеждат концерти и модни ревюта.
Животът продължава
за олимпийското игрище „Франсис” в Сейнт Луис в САЩ е повторно използвано за летните олимпийски игри през 1904 г. Това е най-старият олимпийски стадион, който все още се използва редовно за официални спортни събития по лека атлетика, крос кънтри, футбол на Вашингтонския университет.
Футболните клубове Рома и Лацио още използват Летния олимпийски стадион от 1960 г. в Рим. Той бе домакин на мачове от Световното първенство по футбол през 1990 г., Шампионската лига на УЕФА по футбол, Световното първенство по лека атлетика и др.
Стадион „Фишт” в Сочи, Русия, бе домакин на зимните олимпийски и параолимпийски игри през 2014 г., както и на мачове от Световното първенство по футбол през 2018 г. (включително Австралия срещу Перу) и сега е домакинският стадион на футболния отбор PFC Sochi.
Токио използва отново спортните съоръжения от 1964 г., като Tokyo Metropolitan Gymnasium и Nippon Budokan Hall през 2021 г. Лос Анджелис и Роуз Боул от 1932 г. и 1984 г. ще бъдат включени в програмата през 2028 г. Езерото Banyoles (гребане – Летни олимпийски игри в Барселона през 1992 г.) и Уимбълдън (тенис – Летни олимпийски игри в Лондон през 1908 г. и 2012 г.) също не са забравени.
Стадионът и игрищата за кънки и хокей на лед, използвани на Зимните олимпийски игри през 1928 г. и 1948 г. в Сейнт Мориц, Италия
сега са част от частна резиденция
Зимното олимпийско село в Лейк Плесид, САЩ от 1980 г., сега е федерален затвор. Водният куб (плуване, гмуркане, водна топка – Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г.) сега е популярен воден парк.
Повечето летни стадиони в Мелбърн от 1956 г., като Melbourne Cricket Ground (лека атлетика, футбол, хокей, церемонии по откриване и закриване) и Exhibition Building (баскетбол, вдигане на тежести, борба, модерен петобой) все още се използват.
Местата, построени специално за Летните олимпийски игри в Сидни 2000 г., като Международния воден център в Сидни (плуване, гмуркане, водна топка) и Penrith Whitewater Stadium (кану, каяк), продължават да бъдат едни от най-добрите места за техните спортове в Австралия. Олимпийското село сега е част от предградието на Нюингтън.
Други, като мястото за спускане на планината Енива (алпийски ски – Зимните олимпийски игри в Сапоро през 1972 г.) и арената за плажен волейбол Копакабана (плажен волейбол – Летните олимпийски игри в Рио през 2016 г.) са демонтирани след игрите, както беше планирано. Много други по-стари места са реновирани и преустроени.
По всичко личи, че Париж ще си възвърне титлата на
един от най-посещаваните градове в света
през 2024 г. и това дължи на олимпийските игри. Очакванията бяха между 15 и 16 милиона спортни ентусиасти и туристи да посетят Олимпийските и Параолимпийските игри през 2024 г. в Париж, а приблизително 50 милиона за цялата година. За цяла франция числото набъбва до 101 милиона.
Различни издания посочват, че 11,3 милиона са дошли специално за игрите. От тях 44,6% са от региона на столицата, 12,5% са национални туристи, 15,2% са международни туристи и 27,7% са еднодневни туристи.
Очаква се туристите в Париж да похарчат над
10 милиарда евро през 2024 г.
достигайки близо до нивото от 10,8 милиарда евро от 2019 г. Прогнозите показват, че средният турист ще харчи около 200 евро на ден. Очаква се Олимпийските и Параолимпийските игри да донесат 4 милиарда евро директно от допълнителни туристически разходи в Париж.
Бюджетът за Олимпийските игри се оценява на около 8 милиарда евро. Този бюджет включва оперативни разходи, разходи за подготовка и непредвидени разходи. Очакванията се икономическият принос от тях да е в размер на 10,7 милиарда евро във Франция, като само приходите на регион Ил дьо Франс, където е Париж, ще са от порядъка на 5,7 милиарда евро.
Олимпийските игри директно ще стимулират туризма с очаквания за до 3 милиона допълнителни туристи през 2024 г., което може да добави до 4 милиарда евро в разходите за туризъм.
Нека обаче не забравяме, че олимпиадата никога не е била машина за пари. Това е събитие, наситено с историческо значение, създадено, за да популяризира спортните таланти, мира, уважението и приятелството, а не да насочва печалби директно към даден град домакин.
По материали от чуждия печат
снимки: PIXABAY
