Няма българин, който да не знае кои са двамата братя св. св. Кирил и Методий. Всъщност това се отнася и за голяма част от населението на Стария континент. Във време, когато Европа тъне в мрака, несигурността и невежеството на Тъмните векове, тези белобради мъже кръстосват земите ѝ надлъж и на шир и пренасят факела на познанието.
Дванайсет века след създаването на славянската писменост, в навечерието на 24 май, си даваме сметка за огромния териториален мащаб на мисията и културното наследство на св.св. Кирил и Методий и техните последователи.
Славянските просветители произхождат
от знатен род от Солун. Михаил (известен като Методий) е най-големият от седемте братя, а Константин (с монашеско име Кирил) – най-младият. Първородният син е военен и управител на една от поробените провинции, вероятно България, което му позволява да научи славянския език. След приключване на службата си при василевса, той облича расото и приема името Методий в един от манастирите на планината Олимп (дн. Улудаг край Бурса).
В същото време най-малкият брат се прославя с проницателния си и остър ум в Магнаурската школа, където учи при св. Фотий, бъдещия патриарх на Константинопол (дн. Истанбул). Заради задълбочените си познания по всички познати тогава науки Константин получава прозвището „Философ” (мъдър). След завършване на образованието си той е ръкоположен за свещенослужител и е назначен за уредник на патриаршеската библиотека в църквата „Св. София, а по-късно преподава философия и изпълнява дипломатически мисии при сараците, а след това и при хазарите в Корсун (дн. Херсон, Южна Украйна), където Константин усвоява славянския език. Завръщайки се в Константинопол, Методий и Константин донасят мощите на св. Климент, открити по време на мисионерството им при хазарите. Константин остава в столицата, а Методий се завръща в Мала Азия като игумен на малкия манастир Полихронион в подножието на Олимп.
В тази обител започва святото дело
на двамата братя и техните последователи Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий по създаването на първата славянска азбука глаголицата, на която са преведени книгите, необходими за извършване на богослуженията за предстоящата им мисия във Велика Моравия (днешните територии на източна Чехия и западна Словакия, но също така и на Унгария и Австрия). Тя се подготвя по заповед на византийския император Михаил III, който откликва на молбата на моравския княз Ростислав да изпрати богослови, които да проповядват на славянски език и така да се противопоставят на богослужението на латински на германските епископи. Това предизвиква гнева на Рим. Папа Адриан II обаче ги посреща радушно и разрешава преведените от братята книги да се поставят в латинските църкви да се служи литургията на славянски език.
Междувременно 42-годишният Константин се разболява и малко преди смъртта си на 14 февруари 869 г. се замонашва под името Кирил. Въпреки молбите на Методий тленните останки да бъдат върнати в родината му, брат му е погребан в базиликата „Св. Климент” (Basilica di San Clemente) в Рим.
Папата изпраща Методий в Панония
(дн. Унгария между реките Дунав и Драва) след като го ръкополага за архиепископ на Моравия и Панония. Там той и учениците му продължават да разпространяват богослужебни книги на славянски език, което отново предизвиква гнева на германските епископи. Окован във вериги, Методий е изпратен в Швабия (дн. източен Баден-Вюртемберг и част от Западна Бавария). След две години и половина затвор той е освободен по заповед на папа Йоан VIII и покръства в Прага чешкия владетел Борживой I и съпругата му Людмила, а също и един от полските князе. Методий отново е извикан в Рим и получава назначение в столицата на Велика Моравия Велехрад, където заедно с учениците си превежда на славянски Стария завет. В края на дните си той посочва Горазд за свой приемник. Методий умира на 6 април 885 г. и е погребан в катедралната църква на Велехрад.
Непосредствено след смъртта му папа Стефан V издава була, с която забранява литургията на славянски език и князът на Великоморавия Святопол I прогонва Кирило-Методиевите последователи. Мнозина от учениците са продадени като роби във Венеция и Константинопол, а други, сред които Климент, Наум, Ангеларий и Сава, са хвърлени в тъмница. След като излизат от затвора те се отправят към България.
Климент, Наум и Ангеларий преминават Дунав
и стигат до Плиска, където се приети с огромни почести от самия княз Борис. По-късно към тях се присъединяват и други ученици, откупени от робските пазари в Константинопол от Симеон, сина на българския владетел, който по това време учи в Магнаурската школа. Скоро след това възрастният и болен Ангеларий умира и Наум оглавява школата в Плиска, която по-късно е преместена в Преслав и става известна под името Преславска книжовна школа. За нуждите на огромната държава е създаден и втори книжовен център в Охрид от Климент, който полага основите на Охридската книжовна школа. По негова инициатива в града са построени манастирът „Св. Пантелеймон” и три църкви, а Климент е ръкоположен за „пръв епископ на български език” в огромния диоцез, в пределите на който влизат териториите около реките Вардар, Струмица и Брегалница. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Мощите му се пазят в притвора на манастира на хълма Плаошник в Охрид. Днес частици от тленните му останки са пръснати в три държави и в пет града – освен в Северна Македония, те са изложени за поклонение в манастира “Св. Богородица” във Верея (Гърция), в храма “Св. Седмочисленици” в София, и в новопостроената църква „Св. Климент Охридски” в Пловдив и във Видин. Още приживе мястото му заема Наум, който след седем години книжовна и просветителска дейност се оттегля в манастира „Св. Архангели”, където е погребан. Днес манастирът носи неговото име – „Св. Наум”.
Съдбата на останалите ученици е обвита в мистерия
Смята се, че Ангеларий, Горазд и Сава са сред онези 200 духовници, арестувани и пратени в затвор по обвинение, че подготвят бунт срещу княза на Великоморавия. Горазд е отведен във Венеция, където е продаден в робство. За щастие там е разпознат от византийски сановник, който го откупва заедно с други ученици и ги изпраща при император Васалий I. Той им връща свободата и ги оставя на служба към Константинополската патриаршия. Някои, сред които и Константин Преславски, напускат византийската столица и тръгват към България.
Друга версия гласи, че Горазд става епископ на Моравия на мястото на напусналия германски епископ Викхинг, но напуска след като маджарите я покоряват. Руският историк Виктор Григорович (1815-1876) твърди, че е видял храм и манастир близко до град Берат в Албания, където мощите на светеца са все още неразкрити. Твърдение, което проф. Божидар Димитров потвърждава през 2010 г., когато намира икона на Свети Седмочисленици в църквата „Успение Богородично“. На нея изобразен храмът, където са положени ковчезите на Ангеларий и Горазд. Тази теза противоречи на общото мнение, че Ангеларий е починал в Плиска скоро след пристигането си в българските земи. Що касае до св. Сава, то неговата личност и дело са истинска енигма. Знае се, че е ръкоположен за дякон от епископ Формоза, бъдещия папа на Рим и вероятно е бил монах в манастира “Св. Сава“ в Палестина. Умира в края на IX или началото на X век.
Интересна е съдбата на мощите на св. Кирил
През 1798 г. войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в Рим и започват да плячкосват Вечния град. Не са пожалени и църковните реликви. Ковчежето с мощите на св. Методий изчезват… до 1963 г., когато ирландският каноник Ленард Бойл, служител в папския архив и по-късно игумен на базиликата „Сан Клементе” не ги открива в замъка на графовете Винченци до градчето Канобио край Лаго ди Комо.
Учените спорят за точното местонахождение на гроба на св. Методий. Писмени източници сочат, че той е погребан в епископската църква на Моравия, но точно коя е тя, никой не знае. Чешките и словашките археолози я търсят в средновековно селище край днешното Ухерске градище. Откритие преди 30 години обаче променя становището им, когато край селцето Микулчице е открита трикорабна базилика, което кара учените да предположат, че именно тук е бил епископският център на Великоморавия.
Светите Кирил и Методий оказват значително влияние върху културното развитие на европейските народи и поставят основите на европейската култура. Те и техните последователи са символ на основните ценности на европейската цивилизация, като демокрация, свобода на мисълта, на религията и изразяването, на човешко достойнство и върховенството на закона. Кирило-Методиевите културни идеи се разпространяват сред славяните, които населяват територии, които днес са част от България, Северна Македония и Южна Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, Черна гора, Румъния, Република Молдова и Полша.
Снимки: PIXABAY и личен архив
