Рамзес II е отново в Париж 46 години след като мумията на великия фараон бе изпратена с почести в родината си, за да бъде изложена в Египетския музей на площад Ел-Тахрир (сега е в наскоро открития Национален музей на египетските цивилизации). Присъствието му във френската столица този път е под формата на грандиозна изложба „Рамзес и златото на фараоните“, която бе открита на 6 април в La Grande Halle de La Villette и ще продължи до 6 септември тази година.

Колекцията от 181 предмета от периода на царуването на великия фараон е една от най-впечатляващите, излагани някога във Франция. Тя условно е разделена на три теми – царуване, смърт и потомство, които рисуват образа на фараона воин, строител и отговорен за баланса между света на живите и мъртвите. Зрелищни инсталации пренасят посетителите три хиляди години назад във времето. Виртуалната реалност отвежда зрителите в приказния храм Абу Симбел и гробницата на Нефертари и ги запраща във вихъра на битката при Кадеш (ок. 1274 г. пр.н.е.), приключила с паритет на силите на хети и египтяни.

Посетителите ще се потопят и в атмосферата на царуването на неговия дядо Рамзес I и баща му Сети I , както и на неговите наследници; ще добият представа за империята и за отношенията ѝ със съседите – хетите, с които Рамзес II сключва първия известен мирен договор. Ще се докоснат до грандиозните паметници, издигнати от фараона – храмовете в Луксор и Карнак, в Абидос и Абу Симбел на границата с Нубия.

Част от колекцията от накити, статуетки, амулети, кралски маски, мумии на животни, мебели и саркофази от некропола на Танис за пръв път напускат Египет. Сред тях са някои забележителни бижута от периода на Средното царство, носени от съпругите на фараона, две от които са Нефертари и Исетнофрет. „Това е около 2000 г.пр.н.е – класическият период на древен Египет и златната ера на ювелирните изделия, декорирани с техника, наречена клоазон. Ако се вгледате в мрежата от златни листа с вградени скъпоценни камъни – тюркоаз, лапис лазули, аметист, които египтяните считали за изключително ценни, ще установите, че всеки елемент е самостоятелно произведение на изкуството”, обяснява египтологът Бенедикт Лойер, който е научен съветник на изложбата.
Сред експонатите се откроява погребалната маска на Аменемопе, фараон от Двадесет и първа династия. „Това е абсолютно необикновен предмет, изключително крехък и прецизно реставриран. Маската бе поставена върху дървена основа, която се разпадаше, така че трябваше първо да възстановим нея без да повредим златния лист. Трудно ми е да повярвам, че този предмет сега е тук”, признава пред журналисти кураторът Доминик Фарут.

Публиката ще затаи дъх и пред други необикновени експонати, като варовиков колос, изобразяващ изправения Рамзес II с навит на руло папирус в ръка, невероятна огърлица от злато и инкрустирани скъпоценни камъни с тегло над 8 кг, маска на Оундебаоундед, генерал на служба при Псусенес I от XXI-та династия, реставрирания саркофаг на фараон Шешонк II от XXII-ра династия, глава на фараон от розов гранит , открит в храма на Птах в Мемфис през 1888 г., бюст на Рамзес II от храма на Амон в Танис, и огледалото на принцеса Сататориунет. Но вниманието на посетителите несъмнено ще привлече кедровият саркофаг на великия фараон, който не е напускал Египет през последните 45 години. „От историческа гледна точка той има неоценима стойност. Саркофагът е защитавал мумията на краля в продължение на 2900 години“, подчертава Лойер.
Организаторите на изложбата очакват тя да подобри рекорда, постигнат от изложбата със съкровища на Тутанкамон, привлякла над 1.4 млн. посетители през 2019 г.

Рамзес II е роден ок. 1305 г.пр.н.е. и умира на 90 години (около 1213 г.пр.н.е.). Той е най-дълго царувалият египетски фараон – в продължение на над шест десетилетия (ок. 1279-1213 г. пр.н.е.). Имал е над сто деца. При един от преводите на Библията на гръцки, той става герой в Стария завет – на него се приписват събитията от Изход, смесвайки неговия образ с този на други двама владетели от Средното царство – Сесострис I и III. Неговата мумия е премествана три пъти от 1070 г.пр.н.е., за да бъде опазена от иманяри. Открита е в тайна кралска гробница (DB320) в Дейр ел-Бахри през 1881 г. Останките на фараона свидетелстват, че в края на живота си той е страдал от проблеми със зъбите и артрит.

Рамзес II е и единственият починал монарх, посрещнат с почестите на републиката, които се полагат на жив държавен глава, когато тленните му останки са изпратени за реставрация в Musee de l’Homme в Париж през 1976-1977 г.
Изложбата продължава чак до началото на септември, така че ще имате възможност да я посетите по време на някоя от екскурзиите ни през годината. Научете повече ТУК!