Шпилът на Парижката Света Богородица ще бъде готов преди Коледа. Това съобщиха Оливие Рибадо Дюма, ректор на катедралата, и Филип Жост, президент на обществената организация, отговорна за нейната консервация и реставрация. Силуетът на прочутия готически храм на о. Сите ще бъде възстановен напълно на 8 декември, в Деня на Непорочното зачатие – какъв по-добър подарък за парижани и гостите на френската столица!
Емблематичният шпил на катедралата Нотр Дам, който се струти преди четири години, е дело на Йожен Виолет льо Дюк, който ръководи реставрацията на катедралата през 19 век. Издигането на стометровата кула тогава се счита за архитектурен подвиг.
Цивилизованият свят никога няма да забрави датата 15 април 2019 г. и репортажите от драматичното рухване на кулата по време на опустошителния пожар, който погълна и по-голяма част от покрива. За щастие, пожарникарите успяха да овладеят огъня и да спасят основната конструкция и съхраняваните там
църковни реликви и безценни произведения на изкуството
Под покрива на „Парижката Света Богородица” са т.нар. Реликви на Страстта, които Луи IX (известен още като св. Луи) донася от Йерусалим и ги предава на катедралата на 19 август 1239 г. – това са Тръненият венец, фрагмент от Христовия кръст и един от гвоздеите, с които Исус е бил прикован за него.
Историята на християнските символи е драматична – те са плячкосани от Константинопол от Бодуен II дьо Куртене по време на Четвъртия кръстоносен поход. След като става император на Латинската империя, той ги продава на френския крал през 1238 г., който по това време предвожда Седмия кръстоносен поход.
След Френската революция реликвите са пренесени в абатството Сен Дени, а оттам – в Националната библиотека. След Конкордата от 1801 г. те са депозирани в съкровищницата на катедралата на 10 август 1806 г. и оттогава са пазени от Рицарите на Божи гроб на Йерусалим.
Преди огнената стихия Нотр Дам привличаше 13 милиона посетители годишно. Храмът е резиденция на архиепископа на Париж и се
намира в източния край на Ил дьо ла Сите
в средата на река Сена. Строежът започва през 1163 г., по време на управлението на крал Луи VII, и завършва през 1345 г. Издигането на готическата катедрала върху руините на две по-ранни църкви, които са построени върху останките на римски храм, посветен на Юпитер, е по инициатива на епископа на града Морис дьо Сули. Папа Александър III полага основния камък през 1163 г., а 26 години по-късно е осветен основният олтар. Хорът, западната фасада и корабът са завършени през 1250 г., като през следващите сто години са добавяни различни интериорни допълнения. Две 68-метрови готически кули, украсени с резби и фигури на царе от Стария завет, красят западната фасада. По първоначален проект е трябвало те да бъдат увенчани с шпилове, които никога не са добавени. Централният шпил е издигнат около 1250 г., а четири века по-късно е използван за камбанария с пет камбани. Той е демонтиран между 1786 и 1792 г. поради риск от срутване, и е заменен с нов през 1860 г. Новият шпил се различава от предишния по това, че представлява 500-тонна дървена конструкция, покрита с 250 тона олово. Върхът му е увенчан с петел – символа на Франция, в който през 1935 г. са поставени три религиозни реликви – фрагмент от Трънения венец, на Сен Дени и Сен Женевиев. Трите големи розови прозорци в източната част на катедралата са с оригиналните си стъкла от 13 век. През 1431 г. в нея е коронясан Хенри VI за крал на Франция.
Парижкият храм е
разрушаван неведнъж през вековете
по време на Френската революция е силно повреден, ограбен и тъне в забвение – по заповед на Робеспиер са обезглавени 28-те статуи на библейските царе на западната фасада, които погрешно са взети за френски крале.
Катедралата продължава да запада, въпреки че на 2 декември 1804 г. Наполеон и съпругата му Жозефин са короновани за император и императрица на Франция, а през 1810 г. в нея той е венчан за Мария-Луиза Австрийска.
Интересът към Нотр Дам се възражда с излизането през 1831 г. на историческия роман на Виктор Юго „Парижката Света Богородица”. Именно той вдъхновява френските архитекти Йожен-Еманюел Виоле-ле-Дюк и Жан-Батист-Антоан Ласус за мащабната реставрация от средата на 19 век.
На 18 април 1909 г. в Нотр Дам папа Пий X обявява за блажена изгорената на клада Жана д’Арк, която по-късно – на 16 май 1920 г., папа Бенедикт XV признава за светица в Базиликата „Свети Петър” в Рим.
За съжаление сградата
няма да бъде отворена за Олимпийските игри
в Париж, а едва в края на 2024-а, въпреки че реставрацията върви по график. В нея са вложени над 10.6 млн. долара, постъпили по сметките на създадената през 2017 г. международна фондация „Приятели на Нотр Дам”. По нейни данни в кампанията са участвали над 10 500 дарители от 50 европейски страни и САЩ.
До началото на тази година са почистени от прах, сажди и отломки близо 42 000 кв. метра вътрешни стени и подови настилки. Тече и ремонт на силно повредените скулптури във временния хангар, построен в съседство с катедралата. Внушителното стометрово скеле, тежащо 600 тона, около шпила няма да бъде свалено, за да позволи сглобяването на кораба на катедралата и за да могат 16-те статуи и петелът на върха да заемат мястото си още в първите месеци на следващата година. Третата последна фаза включва облагородяването на парадния двор, което е отговорност на Mairie de Paris.
Добрата новина е, че традиционната литургия на Бъдни вечер ще се състои – за много парижани и гости на френската столица това е незабравимо преживяване.
Освен в катедралата Нотр Дам дьо Пари, магията на Адвент може да преживеете в църквата Мадлен, базиликата Сакре Кьор, църквата Сен Сюлпис, църквата Свети Юсташ и други по-малки храмове, чиито камбани ще огласят Париж в полунощ.
Посетете Париж с най-добрите екскурзоводи на български език. Повече подробности ще намерите ТУК.
Заглавна снимка: PIXABAY
