Мрежа от тайни тунели, скрити в продължение на десетилетия под централен Лондон, ще се превърне в новата туристическа атракция на британската столица. Такива са намеренията на консорциума London Tunnels Ltd., който ще инвестира 220 млн. паунда в придобитото през ноември м.г. секретното съоръжение от 80000 кв. м под High Holborn.
Предприемачите считат, че след реновацията обвитата в мистерия база на MI6, засекретена по силата на Закона за официалните тайни на Обединеното кралство, ще се превърне в емблема на британската столица. Като London Eye, издигнато в навечерието на милениума.
Противовъздушното убежище Kingsway Exchange Tunnels на около 40 метра под метростанция Chancery Lane в High Holborn е
проектирано и построено
по време на германския блицкриг над Лондон. Бомбардировките над Острова започват на 7 октомври 1940 г. и продължават до 14 октомври 1941 г. През последния етап от Втората световна война (1944-45 г.) управлението му е поверено на изпълнителния директор за специалните операции – „тайната армия на Чърчил“, предшественика на MI6. Мястото става прототип на Q Branch в романите за Джеймс Бонд на Ян Флеминг.
От 1949 г. тунелите преминават под опеката на Главната пощенска служба (GPO), която през 1956 г. ги превръща в крайна точка на първата подводна трансатлантическа телефонна кабелна система (ТАТ-1). По време на Карибската криза и последвалата Студена война тя се използва като
“гореща линия” между Белия дом и Кремъл
а секретната телефонна централа получава името Kingsway Trunk Switching Centre. По това време за нея работят над 200 служители, обслужващи телефонните линии, подсигурени от мрежа от 5000 магистрални кабела. Комплексът притежава артезиански кладенец, склад за провизии и други съоръжения, които могат да осигурят безопасна среда в случай на ядрена атака. Подземната база е описана от Джеймс Хърбър в третата част „Домейн” от хорър поредицата „Плъховете” като мястото, където оцелелите от ядрена атака над Лондон намират убежище.
В началото на 80-те години Британското правителство прехвърля собствеността върху British Telecom. Подземният комплекс се разширява с бар и ресторант за правителствения персонал на 60 м под нивото на улицата, със зала за игри, снабдена с маси за снукър, и огромен аквариум с тропически рибки. До края на десетилетието технологията на телекомуникационния център остарява и се налага да бъде изведена от експлоатация. ВТ предприема поетапното затваряне на комплекса до 2008 г., когато обявява тунелите за продажба. Сделката е финализирана преди 4 месеца. Новият им собственик – London Tunnels Ltd., обяви, че ще превърне тунелите в
най-зрелищната подземна атракция
като „използва историята, скрита под краката ни, за да предоставим нови изживявания, които вдъхновяват изследването и въображението”.
Основна фигура в консорциума е Ангъс Мъри, австралийски банкер и бивш президент на компанията за управление на активи Macquarie, и неговата инвестиционна компания Castlestone Management. Той е поверил проекта на международен екип, в който участват водещите британски архитектурни бюра WilkinsonEyre, проектирали реставрацията на лондонската централа Battersea Power Station и автори на прочутите Gardens by the Bay в Сингапур.
„Историята на тунелите, техният мащаб и местоположение между лондонския Холборн и историческата Скуеър Майл могат да ги превърнат тези тунели в една от най-популярните туристически дестинации в Лондон“, уверен е Ангъс Мъри. Инвеститорите очакват два милиона посетители годишно да посещават високотехнологичната атракция под централен Лондон след 2027 г., когато тунелите ще бъдат отворени за посетители.
Посетете столицата на Великобритания с най-добрите екскурзоводи на български! Офертите ще намерите ТУК.
Снимки: официален сайт на The London Tunnels
