Нереален и внушителен, сякаш излязъл от дълбините на океана, Мон Сен Мишел е една от най-известните дестинации на границата между Бретан и Нормандия, която привлича над 2.5 милиона посетители годишно. Още от стари времена местните го наричат la Merveille – чудото. Въпреки почтената си възраст – над 1300 години, този готически манастир все още крие тайни зад непристъпните си стени.
Монаси от конгрегацията на Saint Maur, които през 17 в. се заселват там, правят първи опит да проследят историята му, позовавайки се на средновековни архиви, унищожени по време на бомбардировката на Сен Ло в Нормандия през 1944 г.
Районът е обитаван от незапомнени времена
но се превръща в място за поклонение през 6-7 век, когато отшелническа общност се заселва на острова. В тези стари времена Мон Сен Мишел бил заобиколен от гъста гора Скиси, но през 709 г. тя е заличена от мощна приливна вълна.
Древни нормандски легенди разказват, че трите острова Мон Дол, Томбелен и Мон Сен Мишел били досадни камъчета в ботуша на великана Гаргантюа, които изтръскал в морето. Друго предание казва, че трите острова са камъни, с които родителите му Грангузие и Гаргамела показали силата си пред крал Артур. За зла беда ги подкосила треска и с камъните са отбелязани местата в блатата, където магьосникът Мерилин положил телата им.
От друга легенда научаваме, че Мон Сен Мишел, известен първоначално като Мон Томб, е основан заради видение на Архангел Михаил. В нощта на 16 октомври 798 г. той се явил на епископ Сен-Обер д’Авранш и му наредил да построи на острова храм в негова чест. Свещеникът не обърнал внимание на заръката, но Ахрангелът се появил отново и отново, и за да бъде още по-убедителен прогорил с пръста си главата на духовника.
Привидно хомогенното абатство
всъщност е структурен калейдоскоп
основано през 8 век от епископ Обер, то се превръща в могъщ манастир, благодарение на щедрата подкрепа на първия херцог на Нормандия – викинга Гьонгу-Хролфр Рагнвалдсон, известен като Роло. Истински разцвет настъпва през 966 г., когато общност от бенедиктинци се установява и построява първата църква. През 10 в. в подножието на хълма възниква и селище, което предлага подслон и храна на първите пилигрими.
Доскоро учените смятаха, че подземният параклис на Дева Мария (Chapelle Notre Dame Sous Terre), който рядко е отворен за посетители, е най-старата структура на острова. Последните изследвания сочат, че двукорабният храм е построен на етапи през първата и втората половина на 10 век и следователно няма нищо общо с епископа на Авранш.
Днес към него отвеждат стъпала, които създават илюзията, че той е вкопан в скалата, но преди хиляда години параклисът е външна конструкция, около която по-късно са издигнати останалите структури върху специално построена от монасите платформа под формата на кръст.
През следващите години броят на поклонниците непрекъснато расте и макар и разширен параклисът отеснява. Строителите от 11 в. постигат истински архитектурен подвиг като издигат четири крипти около върха на скалата, преди да построят голяма абатска църква върху тях. Доволен от завладяването на Нормандия през 13 век, кралят на Франция Филип Огюст доразширява готическия храм Merveille с две триетажни сгради, увенчани от обителта и трапезарията на монасите.
Проучванията на крепостта през последните 20 години разкриват
изненадващата сложност на стените
обграждащи Мон Сен Мишел. Първата отбранителна стена е от 13 век, издигната на нивото на селската църква Eglise Saint Pierre. Втората е построена в подножието на хълма век по-късно и е подсилена по време на Стогодишната война (1337-1453). През 13-14 век ядрото на селото с многобройните дюкяни вероятно е било нависоко, но постепенно се мести в подножието му, където е и днес.
Енорийската църква Св. Петър е празник за очите заради пищната си украса и статуята на Жана Д’Арк, която стои като страж на входа.
Наполеон превръща острова
Бастилията на моретата
отдалечеността от брега и плаващите пясъци правят бягството от крепостта невъзможно и около 14 000 противници на императора преминават през килиите му. Виктор Юго, ужасен от условията в тях, пише на 27 юни 1836 г. до поетесата Луиз Бертен: „Наоколо, докъдето окото стига, безкрайно пространство, синият хоризонт на морето, зеленият хоризонт на земята, облаци, въздух, свобода, птици в пълен полет, кораби с всички платна, и тогава изведнъж, на върха на стара стена над главите ни, през прозорец с решетка, бледото лице на затворник. Никога не съм усещал толкова силно, колкото тук, жестоката противоположност, която човек понякога прави с природата”.
Бастилията е затворена през 1863 г. по настояване на френски интелектуалци, а на следващата година Service des Monuments Historiques реставрира сградата и я отворя за обществеността. Построена е и дига през 1879 г., по която да преминава нарастващият брой туристи. Между 1901 и 1938 г. парен трамвай свързва град Понторсън с острова.
Приливите и отливите са истинско зрелище
когато водата се оттегли крепостта сякаш изплува от бездната. Разликата между приливите и отливите може да достигне до 15 метра. Гледката е най-впечатляваща по време на „пролетния“ прилив точно след всяко пълнолуние и новолуние.
Разпръснати из залива, ще видите скалисти могили, покрити с малки дупки. Те са дело на пчелни червеи, които са направили странни домове от пясък и черупки. Le Banc des Hermelles, както е известна зоната на рифа, се простира на повече от 100 хектара и е най-обширната конструкция, създадена от животни в Европа.
Биоразнообразието в залива е невероятно. Калните равнини и солени блата са дом на огромно разнообразие от диви животни. Сред тях се открояват тюлените, които се върнаха преди 40 години в залива и сега тяхната популация достига до 80 индивида.
Заливът може да бъде опасно място.
Неговата смъртоносната тайна
са плаващите пясъци, до които ще ви отведат и покажат специални гидове. За безопасността на туристите е изграденият 760-метров мост с пешеходни алеи и шатъл бусчета. Леката му конструкция позволява свободното движение на водата около острова, което силно ограничава струпването на наноси.
Атракция за туристите е т.нар. приливния отвор – малка, но широка вълна, която се образува при сблъсъка с водите на реките Sée, Sélune и Couesnon.
Накрая препоръката ни е да посетите манастира рано сутринта, за да избегнете групите туристи. Все пак Абатството е едно от най-посещаваните атракции на Франция извън Париж – около 2.5 милиона годишно.
Посещение на Абатството е включено в пограмите на Руал Травел, които може да намерите ТУК.
