Перу е завладяваща дестинация за всеки европеец с богатото си древно минало, белязано от драматична история за могъществото и краха на Империята на инките, съчетано със забележителна природа и колониалната архитектура от следколумбовия период.
Всеки посетил Перу си дава сметка, че страната е много повече от Мачу Пикчу, тропическите гори на Амазонка или платото Наска и остава без дъх от великолепните пейзажи и непокътната природа на островите Байестас, фантастичните гледки на каньона Колка – втория най-дълбок в света, по-дълбок дори от прочутия Гранд каньон в САЩ.
Столицата Лима предлага от всичко по малко
което страната може да покаже. На езика на кечуа, името ѝ означава „говорещ”. Първото впечатление, че това не е възможно най-красивият град, е измамно. Разположен на брега на Тихия океан и край река Римак на 156 м надморска височина под почти вечно смръщеното небе между април и октомври – местните наричат тази мъгла „гаруа”, той все пак е цветен и разнообразен с небостъргачите, колониалните площади, оживени рибарски общности и оживен нощен живот, особено в Баранко – бохемското сърце на столицата. По интензивен нощен живот му съперничи луксозният квартал Мирафлорес (озн. „вижте цветята”). Неговата отличителна част е малекона – дългата близо десеткилометрова крайбрежна алея, обсипана с цветовете на бугенвилии. Централният парк Кенеди е закътан сред небостъргачи с офиси и жилищни сгради с изглед към Пасифика. За най-безопасен квартал е считан Сан Исидро.
Най-добрата представа за столицата дава популярният ѝ псевдоним – El Pulpo („октоподът“). Огромният метрополитен е дом на около една четвърт от населението на страната. Една от най-забележителните характеристики на Октопода е безплодната пустиня със сивкаво-жълти пясъци, който го заобикаля отвсякъде.
Островите Байестас са убежище на дивата природа
Противно на очакванията, те не влизат в границите на Националния резерват „Паракас”, а са част от Националната резервна система на островите Гуано (La Reserva Nacional Sistema de Islas, Islotes, y Puntas Guaneras), където със специално законодателство е разрешен добивът на гуано. Достъпът до защитената територия е задължително по вода, сред стада от ревящи морски лъвове и ята крякащи птици, групи делфини и мигриращи китове.
Островите са местообитание на южноамерикански морски тюлени, които лениво се търкалят по скалистите им брегове. Компания им правят гнездящите по скалите корморани. Сред тях се открояват гуанайските корморани с червени кръгове около очите и белия си корем, ценени заради птичия тор. Компанията се допълва от хумболтовите пингвини, които населяват единствено крайбрежието на Перу и северното крайбрежие на Чили.
Издълбани в безплоден участък от пампасите в южно Перу
линиите на Наска все още са енигма
На пръв поглед, погледнати от земята, те изглеждат като обикновени бразди, пресичащи дерета и възвишения, но с издигането във въздуха постепенно придобиват формата на хора, растения, птици, паяци и животни.
От 20-те години на миналия век гигантските геоглифи, създадени от 200 г. пр. н. е. до 700 г. сл. н. е. от цивилизация, предшестваща тази на инките, привличат вниманието на учените. Досега са открити 430 фигури, които все още са енигма, най-вече заради липсата на писменост. Вероятно те са обозначавали поклоннически маршрути към храмове и са изпълнявали ролята на свещени места за кечуа, за които името „наска” означава „болка“ или „страдание“.
Царство на кондорите е каньонът Колка
чието дъно на 3292 м е два пъти по-дълбоко от каньона в Аризона. Изумително красивите пейзажи с драматично надвиснали скали и тучни долини го правят един от най-красивите в Перу.
Гигантското ждрело е дом на андските кондори (Vultur gryphus) – една от най-големите птици в света, които могат да бъдат видяни от специални набюдателни точки, една от които е Cruz del Condor. Експертите препоръчват срещата с тях да бъде през сухите месеци от май до декември около 9 часа сутринта.
Посещението на каньона Колка е и културно преживяване – общуването с местните общности, с техните земеделски практики, уникални обичаи и древни традиции.
На границата между Перу и Боливия се намира
Титикака – най-високо разположеното езеро
в света – на 3810 м надморска височина, е на три милиона години. Сгушено в Андите, в него изпразват водите си над 25 реки и образуват 8 300 кв. км водна площ. Няма еднозначно мнение какво означава името на езерото – според едни се превежда като „Скала на пума”, а според други – като „Скала от олово”.
Титикака е необикновена гледка, накъдето и да се обърне човек. Езерото е заобиколено от тръстикови масиви и осеяно с безброй острови, всеки от които има своя уникална история. Някои от тях, като Такиле, Амантани и плаващите острови Урос, дават възможност да се докоснете до традициите и обичаите на местните общности – над 2 млн. души живеят в неговия водосборен басейн и през вековете са се научили да се възползват максимално от заобикалящата ги среда и да живеят в хармония с природата.
И перуанци, и боливийци считат Титикака за духовното сърце на Алтиплано – Андското плато. Край неговите брегове се ражда културата на инките, чиято столица
Куско е един от най-старите населени градове
в Западното полукълбо. Разположена в сърцето на Андите, на 3399 надморска височина, последната столица на могъщата империя е проектирана във формата на легнала пума – крепостта Саксайуаман е главата ѝ, сърцето е разположено на главния площад, по-точно в Кисварканча, двореца на Инка Виракоча, докато храмът Кориканча са нейните гениталии, а опашката е Пумакчупан, където се срещат две реки.
До идването на конкистадорите на Франсиско Писаро през 1533 г. населението му наброява 12 милиона. Градът е център на испанската колонизация и разпространението на християнството в Андите.
Посещението на този град и близките му руини ви връща обратно в космическото царство на древната култура на Андите – съборена и слята с колониалния отпечатък на испанското завоевание, само за да бъде наново представена като процъфтяващ туристически център. Столицата на Куско е входът към Свещената долина, свързана с
прочутата цитадела Мачу Пикчу
Вграден в драматичен пейзаж над долината на река Урубамба в тясна седловина между двата остри върха Мачу Пикчу (Старият връх) и Хуайна Пикчу (Новият връх) на надморска височина от 2350 м, комплексът от дворци, храмове и жилищни сгради е сред най-големите художествени и архитектурни постижения на цивилизацията на инките.
Построен през XV век Мачу Пикчу е изоставен, когато империята на инките е завладяна от испанците, и е открит непокътнат от преподавателя-изследовател от Йейлския университет Хирам Бингам III едва през 1911 г.
Всяка година управата на комплекса променя правилата за достъп до цитаделата нейните съкровища, като Храма на слънцето Виракоча, Слънчевата наблюдателница, Храма с трите прозореца и обиколката на 140-те конструкции и над стотината каменни стълбища, фонтани и дренажни системи, издълбани в скалите.
Южна Америка е дом на най-дългата планинска верига в света, на най-голямата тропическа гора и най-голямата река. Има ледници в крайния юг, активни вулкани, проследяващи линията на Андите, пустини с горещ и студен климат, масивни водопади, каньони и солени равнини, които си заслужава да посетите с програмите на Руал Травел.
снимки: PIXABAY
