Две хиляди ценни артефакти са изчезнали от хранилищата на Британския музей. Това наскоро призна Джордж Озбърн, председател на Борда на попечителите на музея и бивш канцлер на хазната на британската корона. Той описа липсващите експонати като „дребни предмети, бижута, скъпоценни камъни, парчета злато, които досега не са излагани пред публика“. Според бившия финансов министър на Обединеното кралство вероятната причина е пропуск в каталогизирането им.

Скандалът с изчезването на експонатите коства поста на директора на Британския музей Хартвиг Фишер, който
незабавно подаде оставка
след установяване на кражбата и обвинението, че институцията е допуснала пробива. Уволнен е и старшият куратор Питър Хигс, който има зад гърба си 30-годишен стаж в музея. За кражбата е алармирана полицията, но така или иначе скандалът нанесе сериозна вреда върху на репутацията на Британския музей.

„Обемът на липсващите предмети е огромен“, коментира Христос Цирогианис, съдебен археолог от Trafficking Culture – изследователски консорциум, който събира и анализира данни за глобалния трафик на ограбени артефакти. „Нито един експерт не е очаквал това да се случи в един от най-големите музеи в света“, посочва Кристофър Маринело, главен изпълнителен директор на Art Recovery International – компания, специализирана в решаване на спорове и възстановяване на изкуство на международния пазар. „Нашата организация получава доклади за кражби всеки ден от различни музеи, културни институции, църкви по целия свят. Това, което ни изненада, беше фактът, че става въпрос за Британския музей, един от най-важните музеи в света и еталон за сигурност“, допълва експертът – адвокат от САЩ, който работи в лондонски офис на Art Recovery International. През годините той е допринесъл за издирването и връщането на откраднато изкуство за около 475 млн. паунда. Негови клиенти са престижни музеи, колекционери, дилъри, артисти, правителства, културни и религиозни институции и застрахователни компании от Боливия до Камбоджа, от Швеция до Ирак. Според Маринело издирването и връщането на липсващите предмети
„ще отнеме десетилетия“
Липсата им в каталога, както и на информация кога точно артефактите са напуснали музейните трезори, кара юристът да бъде крайно скептичен. Според непотвърдена информация нелегалният трафик от трезорите на Британския музей датира от 2016 г., а всяко забавяне води до „смяна на собствеността в страни с различни юрисдикции”, са опасенията на Маринело. „При това обстоятелство е напълно възможно те да са придобили право на собственост върху обектите съгласно техните закони. Така че колкото по-бързо Британският музей публикува подробен списък на предметите, толкова по-голям е шансът да си ги върнем обратно“, препоръчва експертът. Специалисти като него определят незаконната търговия с антики като третата най-мащабна незаконна търговска дейност в света след тази с наркотици и оръжия, въпреки че статистическите доказателства в подкрепа на това твърдение са малко.

Кражбата в Британския музей
наля вода в мелницата
на Гърция, Бенин и Етиопия, които от години настояват институцията да върне някои откраднати техни ценни артефакти. Повдигнатите въпроси за сигурността „подсилват постоянното и справедливо искане на страната ни за окончателно завръщане на мраморите от Партенона“, заяви Лина Мендони, гръцкият министър на културата, пред вестник To Vima. „Загубата, кражбата, повреждането на предмети от колекциите на музея е изключително сериозно и особено тъжно събитие. Когато това се случи отвътре, отвъд всяка морална и наказателна отговорност, възниква въпросът за доверието в самата музейна организация“, подчерта тя.

С разплитането на скандала стана ясно, че
уволненият куратор е отговарял и за гръцките колекции
в това число и за мраморите от Партенона. Питър Хигс отрича всякакви нарушения. По този повод Деспина Куцумба, ръководител на Асоциацията на гръцките археолози, заяви: „Искаме да заявим, че Британския музей не може повече да твърди, че гръцкото културно наследство е по-защитено в него.“ По този повод Британският комитет за обединение на мраморите от Партенона (BCRPM) обяви, че музеят притежава 108 184 исторически предмети от Гърция, от които само 6 493 са изложени. Тази огромна колекция от древногръцки артефакти накара някои от най-авторитетните поддръжници и членове на комитета да настояват пред спонсорите на Британския музей подновяването на диалога за репатриране на експонатите в родината им. „Шокиращо е, че над 100 000 гръцки артефакта са затворени в трезорите на Британския музей и никога не са били изложени“, са аргументите на Джанет Сузман, председател на BCRPM.

Британският музей е един от най-старите и известни музеи в света. Когато отваря врати през 1753 г., той е първият публичен безплатен музей, посветен на човешката история, изкуство и култура за всички „ученолюбиви и любознателни хора“. В неговата красива читалня Карл Маркс пише „Капиталът“, а Махатма Ганди учи право. В залите му са изложени знакови предмети, като Розетския камък, мраморите на лорд Елгин, египетски мумии и шахматните фигури от о. Луис, част от колекции с над 8 милиона експонати, които разкриват не само световната култура, но и олицетворяват британската изследователска традиция и обсебващо колекционерство.
Посетете Британския музей с професионален екскурзовод на български с нашите предложения за екскурзии до Лондон.
Заглавна снимка: PIXABAY