В сенчест двор на столичния булевард „Васил Левски“, между „Славянска“ и „Хаджи Димитър“, се издига една необикновена сграда, оцеляла като по чудо във времена на политически борби и режими.
Гробницата на княз Александър Батенберг – първия български монарх след Освобождението, е построена през 1897 г. по проект на швейцарския архитект Херман Майер. Интериорът е дело на проф. Харалампи Тачев. Тялото на княза е положено година по-късно в саркофаг от карарски мрамор. Последната воля на германския аристократ с френска кръв е да бъде погребан в България, чийто княз е в продължение на почти 7 години.
Кой е първият български монарх
Принц Александър Йозеф фон Батенберг произхожда от стар благороднически род с разклонения в цяла Европа. Той е роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция, като втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат, брат на руската императрица Мария Александрова. С други думи бъдещият български монарх е племенник на руското царско семейство и това накланя везните в негова полза сред останалите кандидати за българския престол, както и участието му м Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
Младият принц получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк и император Александър II го призовава да участва в сраженията за Търново, Плевен, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора. Офицерът стига дори до Сан Стефано.
Участието му в Освободителната война го прави идеалният кандидат за българския престол, чрез когото Русия ще прокара интересите си в новото княжество.
Княз на нова България
На 17 април 1879 г., след приемането на Търновската конституция, митрополит Климент (Васил Друмев) предлага 22-годишния принц за български княз на депутатите от Първото велико народно събрание. След два месеца младият монарх пристига в България, полага клетва в читалище „Надежда” и поема управлението на България на 26 юни до абдикацията на 8 септември 1886 г.
Народът е ентусиазиран и посреща с надежда новия княз, впечатлен от стройната му осанка и скромния му начин на живот – монархът се нанася в бившия турски конак. Александър I се заема да модернизира страната, но манипулиран от консерваторите в желанието си да ускори устройството на държавата и да я спаси от ожесточените политически борби, той отменя Търновската конституция и взема властта в свои ръце през 1881 г.
След първия държавен преврат Александър Батенберг се оказва под влияние на руските генерали, изпратени в княжеството. За да се отърве от тях, той е принуден да възстанови конституцията през 1883 г. и така предизвиква гнева на братовчед си руския император Александър ІІІ.
Влошените отношения с Русия слагат отпечатък и върху личния живот на младия княз. Той се влюбва и тайно се сгодява за пруската принцеса Виктория, дъщеря на император Фридрих III и Виктория Сакскобургготска (първородна дъщеря на английската кралица Виктория). Бракът му обаче е осуетен от братовчед му цар Александър III – един такъв династичен съюз би превърнал страната във фактор на Балканите, което няма нищо общо с плановете на Русия, която гледа на княжеството като на своя губерния.
Съединението с Източна Румелия
Една от най- големите заслуги на Александър I към българския народ е Съединението на Княжество България и Източна Румелия, провъзгласено в негово име на 6 септември 1885 г. Като княз на Северна и Южна България той триумфално влиза в Пловдив, което противоречи на имперските руски интереси на Балканите и с това навлича отново гнева на братовчед си. Дипломатическата обстановка е сложна – Високата порта е против обединението, докато Англия подкрепя Съединението, но неофициално, а Австро-Унгарската империя подстрекава Сърбия да нападне България. Русия поддържа нахлуването на сърбите на територията на страната и смята, че победата ще свали княза от трона. Но последвалата Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с победа на българите и е достойна защита на Съединението. Князът е главнокомандващ на българската армия и е последния български монарх, участвал пряко във военни действия.
Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за абдикацията на първия български княз. Група русофилски настроени офицери организират преврат на 9 август 1886 г., извеждат княза от България и го принуждават да подпише отказа си от трона.
„Прекалено много българин”
Въпреки настояването на Стефан Стамболов и неговия военен министър Сава Муткуров князът решава да абдикира и на 7 септември 1886 г. напуска България с параход за Виена. Преди да се качи на борда, той изрича пророческата фраза: „Боже, пази България“. В писмо до лейди Емили Странгфорд князът признава, че вероятно се е провалил поради това, че е станал „прекалено много българин“.
Дори и далеч от България бившият български монарх сключва неравностоен брак с актрисата Йохана Лойзингер, а децата си кръщава с български имена. Останал без средства, Батенберг получава пенсия от България до смъртта си през 1893 година. Свидетелство за любовта му към България е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в страната, която е управлявал, макар и кратко.
Заглавна снимка: Reddit
