Здравейте, приятели!
Тук ще ви разкажем за трите стълбища, които са ни впечатлили най-силно по време на нашите обиколки по Стария континент. Ще ви бъдем признателни, ако ни подскажете и други, за да разкажем по-късно и за тях. Все пак трябва да се занимаваме с нещо, докато отмине този гаден вирус!
Стълбището на Микеланджело на хълма Капитолия в Рим
Днешният площад „Капитолия“, елегантен и хармоничен, в ренесансов стил, е проектиран от Микеланджело по поръчка на папа Павел III (1534-1549). Днес площадът гледа на запад. Микеланджело сътворява монументалното стълбище, променя фасадите на сградите и построява трети дворец – Палацо Нуово, срещу Палацо деи Консерватори (XIV век), запазвайки хармонията на площада, като прави фасадата на своя дворец по подобие на тази на Палацо деи Консерватори. Палацо Сенаторио (XII век) затваря площада от изток, откъдето през Античността той е бил отворен и е гледал към форума.
Стълбището, известно като La Cordonata, което значи „рампа“, е наистина впечатляващо. Първо, защото отдолу се виждат величествената фасада на Палацо Нуово с кампанилето и античната конна статуя на Марк Аврелий, и второ, защото то всъщност представлява една триумфална улица с голям наклон, на която са направени широки и много ниски стъпала (8 – 10 см), което й придава вид ва стълбище. Целта на Микеланджело е била хълмът да бъде достъпен за конници. Парапетите на стълбището представляват прекрасни ренесансови балюстради, като в долната си част те са украсени с два египетски лъва от черен базалт, а в горната си част завършват с две колосални антични статуи, представляващи братята Кастор и Полукс, синове на Юпитер.
Стълбището на Леонардо да Винчи в замъка Шамбор във Франция
Шамбор е най-големият от замъците по Лоара и най-големият ренесансов дворец във Франция. По размери той напомня Версай. Този дворец е делото на живота на Франсоа I (1515 – 1547), ренесансовият принц във френската история. Призракът на Леонардо да Винчи броди около прочутото стълбище на замъка и обгръща в легенди и мистика тази възхитителна архитектурна творба. Централното стълбище на двореца се помещава в геометричния център на сградата, завършва в централната кула на замъка и обслужва четирите крила на огромния дворец. То се състои от две преплетени вити стълбища и е известно като „стълбата с двойно изкачване“. Ротационната ос на стълбището се намира в центъра на една куха колона, която завършва на върха си с най-високата, централна, кула на замъка. Около тази колона се вият каменните стени, в които са оставени отвори, през които влиза светлината. Тези „прозорчета“ позволяват на изкачващите се да се виждат дори когато се движат по различни стълбища и придават закачлива нотка на тази гениална структура.
Стълбището е строено заедно с централната кула на замъка и е започнато през 1519 г. То обслужва два етажа и терасите. Двойното стълбище е проектирано с цел да се избегнат „задръстванията“ (защото, при кралски визити, в замъка са отсядали по 15 000 човека!). Това възхитително стълбище, признато от всички познавачи за шедьовъра на замъка Шамбор, е наистина революционно и не е срещано в друга сграда от епохата. Неговата спираловидна форма го отдалечава от тенденциите на архитектурата на Ренесанса, за която са характерни правите стълбища. Тъй като Леонардо да Винчи, по времето на проектирането на двореца, е живял в двора на френския крал, той е „нахвърлял“ свои планове за двореца. Смята се, че със сигурност от тях е осъществено стълбището, което обяснява уникалността на тази конструкция, докосната от гения.
Стълбището на дракона в парка Гюел в Барселона
Паркът Гюел, който отдавна вече се е превърнал в един от символите на Барселона, е строен в периода 1900 – 1914 г. от Антонио Гауди, най-големият преставител на каталунския модернизъм и един от най-известните архитекти на XX век. В парка, който има площ от 17 ха, се намират едни от най-оригиналните и енигматични същества, населяващи света на Гауди, сред които безспорно блести драконът от главното стълбище. Тази едновременно величествена, феерична и причудлива еспланада се състои от едно двойно стълбище, оградено със стени със стилизирани бойници, което оформя тераси, под които се намират две пещери. В средата на стълбището има фонтан.
Първата площадка на стълбището е украсена със статуи и барелефи, представляващи капризни форми в стил гротеска, по средата на стълбището е изобразен гербът на Каталуния, а най-отгоре е драконът или саламандър, покрит с пъстроцветни фаянсови плочки, който се е превърнал в най-представителната скулптура от парка. Стълбището води към величествената зала с колони (хипостил), разположена на горното ниво, чиято монументална дълбочина се разкрива постепенно пред погледа на изкачващия се. За създаването на това пространство Гауди се вдъхновява от древногръцката архитектура, като прави колоните наклонени навън – техника, изпозвана в Древността, която Гауди хиперболизира, за да подчертае структурата и да динамизира визуално пространството.
Очакваме Вашите впечатления за други забележителни стълбища в Европа.
Ако темата за стълбищата в Европа Ви е интересна, научете още тук:
И още едно емблематично стълбище, което привлича всички туристи!
