Лятото е в разгара си – слънце, пясък и море, но всичко това губи смисъл без чаша свежа напитка, увенчана с малко чадърче. Когато разглеждате менюто на бара, списъкът с освежителни напитки изглежда безкраен, но никога не можете да сбъркате класиката.
Въпреки че всички смятат, че това е американско изобретение, всъщност родината на коктейлите е добрата стара Англия. Охладените напитки са вдъхновени от британските пуншове – големи купи, в които различни спиртни напитки се смесват с подправки, плодов сок и други добавки, станали популярни през 18 век.
Думата „коктейл“ за пръв път се среща в британската преса от 1700 г., но дефиницията какво стои зад нея е от 1806 г. във в. The Balance and Columbian Repository, който излиза в Хъдсън, Ню Йорк, и гласи: „стимулиращ ликьор, съставен от всякакъв вид захар, вода и горчиви напитки“.
Много от днешните най-популярни коктейли имат интересни истории – от „лечебното” мохито до родената в Париж „Кървава Мери”, ето най-любопитните от тях.
Мохито
Подобно на много коктейли, произходът на тази освежаваща смес се губи някъде назад във времето. От средата на 16 в. до филма за Джеймс Бонд „Не умирай днес” (2002 г.) мохитото се превръща в една от най-популярните напитки на новото хилядолетие.
Когато пиете мохито, го правите като пират – поне според една от версиите за произхода му. Английският пират и авантюрист сър Франсис Дрейк години наред плячкосва Карибите, но екипажът му страда от скорбут и дизентерия. За да преборят болестите и холерата в Хавана, пиратите започват да смесват ром с листа от мента и сокове от захарна тръстика и лайм както това правят местните индианци. Огнената напитка наричат „El Draque“. Историята продължава – след като превзема Острова на боровете (Исла де пинос) прочутият английски корсар си отмарял като пиел местната спиртна напитка, подправена със счукани листенца от мента и няколко капки лимонов сок.
Друга версия гласи, че мохитото е изобретение на робите, които превивали гръб в захарните плантации на Куба през 19 в. Ако не с друго, те имат пръст в етимологията на името – „мохито” е умалителна форма на камерунското „мохо”, което означава магия или вуду амулет.
Има и друга история – че коктейлът е лично изобретение на Ърнест Хемингуей, приготвяна за него в любимия му бар „Бодегита дел Медио” (Le Bodeguita del medio).
Аперол шприц
Идеята за „шприц” възниква много преди появата на Aperol, затова с основание можем да кажем, че името се използва от 1800 г., когато части от регион Венето в Северна Италия е контролиран от Австро-Унгарската империя. Войниците ѝ намирали италианските вина за твърде силни и затова ги разреждали като впръсвали (spritz) вода. Техниката бавно еволюира, като чешмяната вода е заменена с газирана, а ароматите са подсилени с цитрусови плодове и ликьори.
Aperol допълва картината в началото на 1912 г., когато братята Луиджи и Силвио Барбиери наследяват фирмата за алкохол на баща си. След 7 години на експерименти, Aperol дебютира на пазара, вдъхновен от френския термин за аперитив „аpero“. Оригиналната му рецепта е грижливо пазена тайна, но включва горчиви и сладки цитрусови плодове и ревен. Марката набира популярност през миналия век, но чак в средата му се ражда официалната рецепта за Aperol spritz.
Маргарита
Историите за произхода на Маргарита са колкото и съставките ѝ. За пръв път Дани Негрете поднася коктейл с това име като сватбен подарък на бъдещата си снаха в хотел Garci Crispo в Пуебла, Мексико, ден преди брака на брат му Дейвид през 1936 г. В шейкъра той забърква равни части Cointreau, текила, сок от лайм и натрошен лед.
Твърди се, че коктейлът, който включва текила, сок от лайм и Cointreau или Triple Sec, и се сервира в чаша с осолен ръб, е забъркан за пръв път от Карлос „Дани“ Ерера в ресторанта Rancho La Gloria в Тихуана през 1938 г. Ресторантьорът твърди, че създал напитката за танцьорката Марджъри Кинг с артистичното име Рита Де Ла Роса.
Енрике Бастате Гутиерес е другият претендент за авторство – според твърденията му той създава коктейла в началото на 40-те години като почит към актрисата Рита Хейуърт, която се ражда в Тихуана под името Маргарита Кармен Долорес Кансино.
Сантос Круз, главен барман в историческата Balinese Room в Галвестън, Тексас, също се обявява за баща на напитката, която прави за певицата Пеги (Маргарет) Лий през 1948 г. През същата тази година и Маргарет (Маргарита) Самес сервира маргарити в дома си в Акапулко по време на коледно парти. На него присъстват светски лъвове като Ник Хилтън, основател на хотелската верига Хилтън, Джоузеф Драун, собственик на хотел Bel-Air в Лос Анджелис, Шелтън Макхенри, притежател на популярния ресторант Tail o’ the Cock в Лос Анджелис, и актьорите Фред Макмъри, Лана Търнър и Джон Уейн.
Блъди Мери
Легендата разказва, че този коктейл носи името на британска кралица Мария I Тюдор, получила това прозвище след кървавата разправа с 300 протестанти, изгорени на клада в навечерието на Коледа през 1554 г. Самият коктейл е изобретен през 1921 г. от младия парижки барман Фернан „Пийт“ Петио, който работи в бар Harry’s New York, по това време свърталища на руски и американски емигранти, сред които Хъмфри Богарт, Ърнест Хемингуей и Рита Хейуърт. Руснаците идват с водката, а американците с консервирания доматен сок и от тази уникална комбинация, подправена с Petiot – микс от подправки и лимонов сок, се ражда Bloody Mary. През 1934 г. Петио става барман в бар King Cole в хотел St. Regis в Ню Йорк и взема рецептата със себе си, а мениджърите на хотела сменят името на коктейла с Тhe Red Snapper. Публиката обаче не е никак впечатлена и това кара авторът да подобри рецептата с черен пипер, лют червен пипер, сос Worcestershire и Tabasco, лимон. Така се ражда американската класика Bloody Mary.
Манхатън
Подобно на останалите коктейли, произходът на Манхатън е изгубен във времето. Вестник Democrat съобщава през 1882 г., че „съвсем скоро сместа от уиски, вермут и битер ще се наложи като мода“ от Turf Club и Jockey Club под името „Манхатън”.
Сред многото версии за произхода на коктейла се откроява една – в началото на 1880 г. д-р Иън Маршал измисля рецепта за коктейл за парти, организирано от майката на Уинстън Чърчил – Джени Джеръм, лейди Рандолф, в клуб „Манхатън” в Ню Йорк. Друга история я опровергава – според нея напитката е създадена от бармана на Hoffman House Уилям Ф. Мълхол през 1860 г.
Вече сте съгласни, че коктейлите са много повече от малка черешка или хартиен чадър на върха, а историите, които стоят зад тях прибавят щипка магия. А най-важното е, че са издържали теста на времето и променящите се вкусове на потребителите.
Летните предложения на Руал Травъл може да намерите тук.
Снимки: PIXABAY
