Португалия е много повече от горещо фадо и порто. Това е страна, богата на история, култура, страхотна храна и живописна природа. Обиколката ни из тази невероятно красива страна започва от столицата Лисабон. Всеки турист, посетил града, ще го помни завинаги с трите емблематични паметника, разположени почти един до друг – кулата Белем, Монумента на Откривателите и манастирът „Жеронимуш”. Те са символ на португалската идентичност, откривателски дух, на мореплаването и Великите географски открития.

Кулата Белем
на северния бряг на р. Тежу е част от огромен проект на крал Жуау II Тиранина, който иска да защити столицата от вражески нашествия по море. Кулата е замислена като тежко въоръжен бастион от архитект Франсиско де Аруда и завършена през 1514 г. Тя е реконструирана от следващия наследник на трона Мануел I Късметлията, който добавя кралския герб, армиларната сфера и кръста на Ордена на Христос, като символ на могъщото му управление. Години по-късно служи за фар и митница.
Кулата има пет етажа, първият от които е с 16 прозореца, снабдени с оръдия. Малка и тясна вита стълба водят до останалите етажи и до терасата на покрива, като следващият носи името „Залата на губернатора”, след него е „Залата на царете”, после – „Залата за аудиенции”, а точно под терасата на покрива е „Параклисът”.

Манастирът Jerónimos (Mosteiro dos Jerónimos)
в мануелински стил (португалска късна готика) е проектиран от Диого де Боитака в чест на завръщането на Васко да Гама от Индия. Строителството започва на 6 януари 1501 г. и продължава над два века.
Любопитна подробност е, че той е издигат на мястото на Ermida do Rроestelo – параклисът, в който Васко да Гама и екипажът му отправят молитви преди да отплават покрай африканския бряг към Индия.
Църквата Санта Мария е уникална – тя е еднокорабна с шест красиво изваяни колони, под които са положени останките на Васко да Гама и на португалския поет и писател Луиш де Камоенш.

Високият 52 м
Паметник на Откривателите (Padrão dos Descobrimentos)
отбелязва 500-та годишнина от смъртта на Енрике Мореплавателя, който открива Азорските острови, Мадейра и Кабо Верде. Монументът наподобява носа на каравела – малък ветроходен кораб, конструиран от португалците за изследване на Атлантическия океан, и група скулптури, начело на които е принц Енрике и неговите родители крал Жуау I Паметливия и Филипа Ланкастър и други велики португалски мореплаватели.
Голяма грешка е да сте в Лисабон и да не се изкачите до замъка Сао Хорхе – най- високата точка в града, откъдето най-ясно ще усетите и разберете връзката на града с река Тежу.
От Лисабон се отправяме на север към Синтра – лятната резиденция на португалския кралски двор и неговите три забележителни дворци – Пена, Монсерат и Куинта да Регалейра с Кладенеца на посвещението.

Дворецът Пена (Palacio da Pena)
е магично място, което датира от 12 век, когато на върха на хълма е имало параклис, посветен на Дева Мария от Пена. Няколко века по-късно Мануел I Късметлията нарежда върху него да се построи Кралски манастир на Дева Мария от Пена, дарен на Ордена на св. Йероним. Земетресението през 18 го превръща в руини, но параклисът като по чудо оцелява. Това впечатлява тогавашния крал Фердинанд II Сакскобургготски, който придобива останките от манастира и прилежащата му земя и ги превръща в лятна резиденция с разнообразие от стилове – неоготически, неомануелинов, нов романски, ориенталски, нео-мавритански и индо-готически. Виещи се пътеки отвеждат към зашеметяващи гледки – Високия кръст, Храма с колоните, Височините на св. Екатерина, Пещерата на монаха, Фонтанът на малките птици, Долината на папратите на кралицата и Долината на езерата. В парка той налага романтичната естетика, съчетана с екзотиката и дивата природа. Кралят засажда дървесни видове от всеки континент и така превръща 85-те хектара в най-важния арборетум, съществуващ в Португалия. След смъртта му имението е наследено от втората му съпруга оперната певица Елиза Хенслер, графиня на Едла, която по-късно продава двореца на крал Луиш I Популярния. От 1889 г. той е собственост на държавата.
Казват, че
дворецът Монсерат (Palácio de Monserrate)
еедин от най-добрите примери за европейски еклектизъм от 19 век. Разкошното имение е построено на мястото на отшелнически дом, посветен на Дева Мария от Монсерат. Идеята е на един монах на име Гаспар Прето, впечатлен от едноименния скит в планината Монсерат над Барселона по време на пътуванията му из Иберийския полуостров. По това време имотът принадлежи на болницата Todos os Santos в Лисабон, чийто ректор е Прето. През 17 в. имението преминава в ръцете на Каетано де Мело е Кастро, командир на Христос и вицекрал на Индия. След опустошителното земетресение през 1755 г. в Лисабон имението става собственост на британския търговец Джерард от Висме, който през 1789 г. го превръща в неоготически замък. Само след 4 г. в него се нанася британският писател Уилям Бекфорд, известен като най-богатия млад англичанин на своето време, избягал от Великобритания след хомосексуален скандал, а след него във владение влиза сър Франсис Кук – английски милионер и колекционер. Двамата оставят своя отпечатък върху двореца и неговите градини, останали и до днес. Паркът с неговите вдъхновени от романтизма пейзажи е приютил видове от цял свят сред руините, езерата и водопадите, проектирани от ландшафтния дизайнер Уилям Стокдейл, ботаника Уилям Невил и главния градинар Джеймс Бърт. През 1949 г. португалското правителство придобива имота и двореца, които формират ключова част от културния пейзаж на Синтра.

През 19 в. Синтра е една от люлките на европейския романтизъм, където изумителните пейзажи и зашеметяващата архитектура са в едемска хармония, предразполагаща към съзерцание на красивото и възвишеното. Това е и контекстът на

Куинта да Регалейра (Quinta da Regaleira)
проектиран и построен в периода 1904-1910 г., дворецът в покрайнините на Синтра отразява чувствителността и културните, философски и научни интереси на своя собственик – богатия бразилски бизнесмен Антонио Аугусто де Карвальо Монтейро (1848-1920), и вижданията на италианския архитект и сценограф Луиджи Манини (1848- 1936). Смелото въображение, културата и креативността на двамата са вписани в архитектурния ансамбъл на имението, в което се преплитат стилове от различни епохи – Средновековие, Ренесанс и Класика. Това обширно пространство на хълм над града, е известно със своята сложна символика и мистично значение. Обширните градини са изпълнени със статуи, фонтани, подземни тунели и пещери, свързани със символи на древни митове, легенди и езотерични традиции.

От динамичната столица Лисабон се отправихме на север съм възхитителната Синтра, за да се потопим в екстравагантната му атмосфера. В следващата част пътешествието ни ще продължи към Обидуш, Назаре, Коимбра и Порто, ще премине през зашеметяващата долина Дуро и ще се спусне към Фатима и Ещорил. Ако искате да посетите тази страна с впечатляваща история, изумителна архитектура и фантастична храна, потърсете предложенията на Руал Травъл.
заглавна снимка: PIXABAY